87. ЯНИЧАР И РУСА ДРАГАНА

Български народни песни

Разбегала съ е Влашката земя,
Влашката земя и Богданска,
Богданската, сичката Доброжа,
кой горе ходи, кой долу бега
от люти турци, страшни маджари.
Стари сечаха, млади робеха,
млади девойки отбор земаха,
та ги правеха млади робини;
и млади момци отбор земаха,
та ги правеха 'се яничаре.
Дето минуват, селата горят,
хората робат, селата горят.
Преминале съ белиа Дунав,
наредиха съ край Етрополе,
распространиха сини шаторе,
на равно поле делба делеха
млади девойки и млади момци.
Кому паднаха по две и по три,
на млад яничар съ е паднала
сал една мома руса Драгана,
па я зеведи под бели чадър.
Кога е било вечерта късно,
млади яничар надвор седеше,
погледна долу, погледна горе,
из черна земя син огън гори,
из синьо небе кървав дъж вали.
Млади яничар съ е уплашил,
та поизвика руса Драгана
и на Драгана жално думаше:
- Мори Драгано, моя робиньо!
Що ще та потам, право да кажиш,
имаш ли братец, имаш ли сестра,
имаш ли баща, имаш ли майка?
А Драгана му со глас продума:
- Имам си баща, имам си майка,
имам си братец, имам си сестра.
- Къде е брат ти, и той ли е поробен?
Драгана му жално отговаря:
- Кога дойдоха в Влашката земя,
турци избиха млади българи;
и брат ми беше во тая войска;
и сега тредесет години
ка съм аз братец не видела.
- Мори Драгано, моя робиньо!
Ако го видиш, познаваш ли го?
- Я да го видам, си го познавам
по клета глава, по йедри гърди.
А яничар Драгана питаше:
- Що има на братина глава?
- Брат ми има от сабя белек,
че е посечен на люта войска.
А яничарин Драгана пита:
- Що има брат ти на йедри гърди?
- Брат ми си има на гърди белек,
со стрела ранен во люта войска.
Па раствори яничар гърдите,
белите гърди, клетата коса,
а на Драгана жално думаше:
- Я стани, сестро, дома да идем,
дома да идем, мама да видим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.