84. ЛАТИНСКИ КРАЛ И ОГНЕН

Български народни песни

Свадба чинит краля Латинина,
свадба чинит, сина ке си женит,
ама му йе синот гърдомазен;
горна рилка дури до челбинка,
а долната дури до пояса.
Тук се чудит кральот що да чинит,
от' ке земит не'еста от далеку,
от далеку, от Легена града,
от Легена девет браким сестра.
Що ми гответ големи пещежи,
девет бракя девет кули азно,
стара теща от сърма кошуля,
на кориля камни безценети.
Тес му готвит сабя дипленица,
що се диплит двена'есет дипли,
що се носит во бела пазу'а,
що да сечит древя и каменя;
що му готвит софра позлатена,
що да седит седумдесетмина;
а на неа камни безценети,
да ручает и да вечерает
без свекя, без бела борина,
от софрата видело да имат.
Сна'и му гответ ждребе тригодишно,
що го ранет 'се со суво грозье,
що да пливат преку Църно море.
И си стана краля Латинина,
си го кани Марка Кралевике,
си го кани чесна кумашина.
Станал Марко рано во неделя,
коня коит мошне арджелио,
плоча клажат от бели карагрош,
клинци клажат от жълта дукада.
Тога велит млада Марко'ица:
- Ай ти, Марко, мое господине!
Що те тебе нужба дотерало,
коня коиш олку арджелио?
Аль ке одеш на войска царе'а,
аль ке одиш негдека на свадба?
Тога велит Марко Кралевике:
- А егиди млада Марко'ице!
Яс не одам на войска царе'а,
яс не одам негдека на свадба.
Ми допущил краля Латинина,
що ме канил чесна кумашина.
Яс не одам чесна кумашина,
тук промени наше мъшко дете,
ке го пущам у краля на свадба.
И си стана млада Марко'ица,
и си зеде свое мъшко дете,
мъшко дете малечек Огнена,
му облече бурунджи кошуля,
му облече кафтан долама,
му облече джубе нафелио,
а на гла'а самура калпага;
по пазу'и пак що му нариде?
Му нареди камни безценети.
Дете греит како йесно слънце.
Го качи'е на бързего коня.
И си стана млада Марко'ица,
му целива коню църни очи:
- Коню, коню, жити църни очи!
Да ми вардиш мое мъшко дете,
оту ми йе дете аджамиа!
- Гла'а да'а, а дете не да'а.
И му рече Марко Кралевике:
- Ай ти синко, малечек Огнене!
Ке те пуща у краля на свадба,
ама немой да ме пострамотиш,
туку испат сакам да го сториш,
от' си, синко, Марко'о колено.
Да не пиеш вино и ракиа,
да не ядиш манджи господарски,
да не слегвиш от коня на земи;
как те пущам, така да ми дойдиш.
Ми отиде у краля на свадба;
како татко що му наръчало,
така дете зборот му държало.
И ми найде китени свато'и,
що ми седет на диван високи;
ядет, пийет, кумот го чекает,
да ми одет п' уба'а не'еста.
И ми дойде Огнен добар юнак;
и се спущи краля Латинина,
му целива на коньот седлото
и го молит Огнена детенце
да му слезит от коня бързего,
да го кла'ит на чесна търпеза.
И му велит Огнен добър юнак:
- Ай ти тебе, краля Латинина!
Яс от татка изан не си зедоф,
да си седна на чесна търпеза,
да си пиям вино и ракиа,
да ти ядем манджи господарски;
со 'се коня на диван ке идам.
Ай замай се китени свато'и,
да одиме п' уба'а не'еста.
Тога велит краля Латинина:
- Ай ти, синко, ай ти мили синко!
Да ме простиш, нещо ке ти кажам,
сум те канил, а не сум ти казал.
Али можиш, синко, да ми одиш,
да ми одиш зета аманета?
Тога велит малечек Огненче:
- Ай ти тебе, краля Латинина!
Яс ти ида зета аманета,
ако държиш збор, що ке ти речам,
даро'ите що ке ме дарвеет,
дарай мене, не'естата тебе;
така ида зета аманета.
И му рече краля Латинина:
- Дарой тебе, не'естата мене;
туку да н' ме, синко, пострамотиш,
кога ке я не'еста донесам,
ке те кла'ам чесна кумашина.
Киниса'е китени свато'и,
да ми одет п' 'уба'а не'еста,
излего'е по бели друмо'и;
напред одит малечек Огненче,
си разиигра своя бърза коня,
дете греит како йесно слънце.
Го видо'е Легенки девойки;
тога велит Легенки девойки:
- Леле боже, леле мили боже!
Бладзе майка, що родила юнак;
най-бладзе тая що ке го любит!
Отидо'е у Легена града,
да земает 'уба'а не'еста.
Извади'е големи пещежи:
девет бракя девет кули азно,
стара теща от сърма кошуля,
на кориля камни безценети;
стариот тес сабя дипленица,
що се диплит двена'есет дипли,
що се носит во бела пазу'а,
що да сечит древя и каменя.
Си изваде софра позлатена,
що да седит седумдесетмина;
а на неа камни безценети,
да ручает и да вечерает
без свекя, без бела борина,
от софрата видело да имат.
Сна'и му гответ ждребе тригодишно,
що го ранет 'се со суво грозье,
що да пливат преку Църно море.
Си зедо'е 'уба'а не'еста.
Ми оделе сватой, що оделе,
излего'е покрай Църно море;
ми пове'а еден ти'ок ветар,
йе одве'ал дулак от не'еста,
и я виде млада зетащина.
Тога велит 'уба'а не'еста:
- Леле боже, леле мили боже!
Бладзе майко, що родила сина,
а по-бладзе я що ке го люба.
И ъ дочу малечек Огненче:
- Ай ти тебе, 'уба'а не'есто!
Не пули се, не'есто, во мене,
тук пули се во 'иляда сватой,
кой ми имат рилка до челбика,
кой ми имат рилка до пояса,
ти со него ке ми се кердосаш,
а ас сум ти зете аманета.
Тога велит 'уба'а не'еста:
- Бог те убил, краля Латинина!
Защ' ми кладе зета аманета;
ако беше син ти гърдомазен,
да не земат други даро'ите.
И му вилет краля Латинина:
- А егиди, малечек Огненче!
Не'естата пишман се сторила,
не ти да'ат тебе даро'ите.
Се налюти малечек Огненче,
си изваде сабя дипленица,
йе пресече софра позлатена,
та я фърли она в Църно море;
и си зеде девет кули азна,
си 'и фърли в она Църно море;
и го зеде ждребе тригодишно,
го пресече преку поло'ина,
си го фърли в она Църно море.
Тога рече 'уба'а не'еста:
- Али сещо я да си прежалям,
ама ждребе како да прежалям,
три години що ми го раниче,
го раниле мойте мили сна'и
'се со шекер и со су'о грозье!
Се разсили малечек Огненче,
йе пресече 'уба'а не'еста,
си я фърли в она Църно море;
остра сабя от каменя скърши,
си я фърли в она Църно море.
И му рече малечек Огненче:
- А егиди краля Латинина!
Али виде Марко'о коленце,
как да одит назод без даро'и,
ти ке одиш назод без не'еста!
Си разлюти Огнен бърза коня,
си се фърли в она Църно море,
си отиде при свой мили татко.
Марко седит на диван високи,
го догледа дете от далеку
и йе велит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, млада Марко'ице!
Нещо идет дете налютено.
Кога дойде малечек Огненче,
ми зборвеше мошне налютено.
И му рече Марко Кралевике:
- Що си, синко, олку налютево?
И му рече малечек Огненче:
Яс не требит да сум налютено,
туку требит сабя да истаргна,
да ти зе'ам гла'а от рамена,
оти кога да се опияниш,
ти не знаиш тога що да чиниш,
со латини побратимство чиниш;
аль не знаиш оти се безверни,
как не кани, така не не държа;
не ме кладе чесна кумашина,
тук ме кладе зета аманета
и ми такса 'се бели даро'и,
дарой мене, не'естата нему.
После кральот пишман ми се стори,
жал му беше даро'и да земам,
защо бе'а големи пещежи:
девет бракя девет кули азно,
стара теща от сърма кошуля,
на кориля камни безценети.
Стариот тес сабя дипленица,
що се диплит двена'есет дипли,
що се носит во бела пазу'а,
що да сечит древя и каменя;
що му зготвее софра позлатена,
що да седит седумдесетмина;
а на неа камни безценети,
да ручает и да вечерает
без свекя, без бела борина,
от софрата видело да имат.
Сна'и му гответ ждребе тригодишно,
що го ранет 'се со суво грозье,
що да пливат преку Църно море.
'И исфарлиф в она Църно море
и даро'и и млада не'еста;
Яс си дойдоф назод без даро'и,
той побегна назод без не'еста;
испат сториф наша юнащина.
Тога Марко дете го избаци,
Марко'ица коня го избаци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.