81. СТОЯН И ПАТРИК

Български народни песни

Мама си рожба родила,
име йе било Стояне,
в златна го люлка люляла,
като люляла, думала:
- Нани ми, синко Стояне,
нани ле, расти, порасти,
като си, синко, порастеш,
царството да си оттървеш
от чужди ръце, Стояне,
що ти йе царство бащино,
бащино, уще майчино.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
много ми в сърце нарани.
Имам ли сабя френгиа
и дълга пушка бойлиа,
и чив кубуре пищоле,
и стар ми бащин буздоган?
Царството да си оттърва
от чужди ръце, мамо ле,
що ми йе царство бащино,
бащино, уще майчино.
Мама Стояну думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
сичко, Стояне, си имаш,
туку си коня оседлай,
рано в неделя си стани,
верно се богу помоли,
войската, синко, собери.
Ал' ще ти мало наръчам,
како си, синко, отидеш,
редум се с войска нареди
по бърда и по планини
и от никого си не бои,
само от гърци лукави,
лукави, уще издатци,
щото и баща ти тю издадоха,
в Едрене града голема
со седумдесет и две хиляди,
там си го турци плениле,
войска му сичка узтурчиле.
Като Стоян отиде,
редум се с войска нареди
по бърда и планини,
зафана сички боази,
втичка не пуща да фръкни.
Де го й зачул патрика,
патрика из Цариграда,
право при цара отива
и на цара си думаше:
- Цару ле, чести падиша!
Честито да ти й царството!
Чул ли си, цару, разбрал си
за Стоян млади войвода
от голема трада Търнова,
що си йе с войска подигнал,
царство да ти оттърве,
чи му йе било бащино,
бащино, уще майчино!
Цар си патрику думаше:
- Патрико, милет башио!
Яс иска войска да прата
срещу Стояна войвода
седумдесет и пет хиляди.
Войска си рано станала,
патрика си е' поведе.
Варвеле, що си варвеле,
минале поле широко,
настале гора зелена.
Като си Стоян изгледна,
Стоян ми млади войвода
со жълто рокче провикна,
собра си сички войводи
и на войводи думаше:
- Войводи, млади юнаци!
Развивайте кървави байраци,
който йе юнак нат юнак,
места ще го покаже.
'Сички войводи думаха:
- С радостно сърце отиваме,
патрика щем жив да донесем.
Патрика беше по-хитар,
той се от войска измълкна;
сички му турци исекле.
Аль ето ти яда голяма,
патрика с арапи достигна,
Стоян си назат повърна
и скри ся в гъсти планини,
патрика си назат повърна
и на царот си думаше:
- Цару ле, честит падиша,
нали ти, цару, аз казах,
колку от стари остали,
'сичките да ги изтурчиш,
децата да им поробиш,
попови да им изколиш,
владици да им избесиш,
църквите да им собериш,
тоги ща, цару, в мир бидиш;
аз ще из нашке да прата,
тье щат да бъдат по-верни.
Цар си патрика послуша,
испрати да ги исече,
исече сички попове,
избеси сички владици,
изтурчи млади децата,
собори сичките църкви
и много от тьех изтурчи.
Заплака малок и голем,
какво йе зло нападнало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.