79. МАРИА ПЛЕНАТА

Български народни песни

Кинисала ми мила Мариа,
мила Мариа на жетва д'о'ит,
лен да ми биет, ячмен да жниет.
Ми я стрети'е Турмана турци,
Турмана турци, Катум егюпси,
я поплени'е мила Мариа,
я однесо'е Катумско село.
Що я държале за три години,
лете на сънце, зиме на чарен,
дур' я стори'е Катум егюпка,
дур' постигнала мъшконо дете.
Та йе дадо'е два стапа в ръце,
та йе пущи'а мила Мариа
от село в село лебец да питат.
И ми одела мила Мариа
от село в село, от кукя в кукя
и ми отиде в майкино село,
в майкино село, вуйко'а кукя:
- Дарви ме, вуйко, жити Мариа!
- Айде от тука, църна егюпко!
Камо Мариа я да те дарва?
От тука стана мила Мариа,
пак си отиде таткина кукя:
- Дарви ме, татко, жити Мариа!
И татко викат от висок чардак:
- Айде от тука, Катум егюпко!
Та камо ми я мила Мариа,
я да те дарва, да те пречека!
От тука стана мила Мариа,
пак си отиде у мила майка:
- Дарви ме, майко, жити Мариа!
- Айде от тука, църна катунке!
Камо Мариа я да те дарва,
я да те дарва, да те промена!
Тога йе велит мила Мариа:
- Егиди мори, мила майчице!
яс ми те зна'ам, ми те позна'ам,
ти оти си ми мила майчица,
я сум ти, майко, мила Мариа,
али ме знаиш, аль ме паметвиш,
кога ме пущи на жетва д'ода,
лен да ти бера, ячмен да жниа,
ручек да носа на аргатите,
та ме стрети'е Турмана турци,
Турмана турци, Катум егюпси,
ме поплени'е мила майчице,
що ме държале за три години,
лете на сънце, зиме на чарен,
дур' ме стори'е Катум егюпка,
та ме дадо'е два стапа в ръце,
та йе пущи'а от село в село,
леб да си питам, дете да ранам,
от село в село, дур' наше село,
от кукя в кукя, дури у вуйко;
а мили вуйко не ме познало,
не ме познало, ме искалрало.
От тука станаф, у татка дойдоф
и мили татко ме искарало.
От туатка станаф, при тебе дойдоф,
али ти, майко, не ме позна'аш?
А камо ми го бате Георгя,
а камо ми я сестра Селфиа,
та белки тие ке ме познает.
Тога се спущи Мариина майка:
- Егиди мори керко Марио!
Кога си знала 'сите имина,
вистина ти си мила Мариа,
мила Мариа моето чедо,
що загинало за три години;
'се що ми кажвиш, керко, така йе.
Вака во дворье не си я кладе,
тук' йе однесе во лепа църква,
та що си викна попа и кума,
си я прекърсти мила Мариа,
си я прекърсти, си я промена,
си я викаше мила Марио,
име и кладе мила Миличке.
Си завали'е два силни огна,
та го фарли'е катум егюпче,
го изгори'а, го испеко'а;
си я собра'а белана пепел,
та йе фарли'е по силна река.
После разбрале 'сите свой люгье,
гости сториле за три недели
и после си се израздели'е,
израздели'е кой от къд' дошол,
кой от къд' дошол, дома си ошол.
Текраф йе честет мила Мариа,
по зияфети за три години,
що йе държале мила Милинка,
н' йе извади'е на йесно слънце,
дур йе стори'е бела бугарка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.