78. ЖАЛНА КАНА

Български народни песни

Мори Кано, жална Кано!
Бог да убие върли турци!
Що фарлиха зла ифтира,
зла ифтира, турска беда,
оти турчин си любила,
младо турче, яничарче.
Те фарлиха в темен зъндан,
те удриха студна мъка,
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
судна мъка ми те мъчат,
сакат да ми те потурчат.
Бог да бие твоя тета,
що си дойде на майка ти
да и веле и говоре:
- Варай, сестро, милна сестро!
Що си стоиш, що си гледаш?
Стан' д' одиме на зъндана,
да видиме жална Кана,
даль йе жива, даль си умре.
Твоя майка я послуша,
та дойде'а на зъндана;
от далеку ми си викат:
- Мори Кано, милна щерко,
даль си жива, иль си умре!
Жална Кана се провикна,
се провикна от зъндана:
- Жива сум си на мъка сум;
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
сакат мене да потурчат.
Бог да бие твоя майка!
Тогай веле и говоре:
- Дай си вера, милна щерко,
ке загиниш уще млада,
на пуста младос неодена,
на рухо ненаносена,
на оро ненаиграна,
на песни ненапеана.
Се провикна жална Кана:
- От бога, мале, да найдеш!
Ка' дойде, да не дойдеше!
Мълчи, мале, онемела!
Дека стоиш ослепела.
Как си вера да предадам,
що я първо да забравам!
Даль на оро ке ме видиш?
Аль на гости ке ти дойдам,
иль на гости ке ми дойдиш?
Или бракя ке пречекам,
или в църква ке си одам,
или Великден ке чинам,
ели Божик ке дочекам?
Еден ден имат в година,
ден си имат, ден байрам,
па не знает кога идит.
Как дочуха върли турци,
още в мъка я удриха;
не стигна им с тежок тумрук,
не стигна им дребен синджир,
не стигна им белезии,
в нокти спици и наби'а,
душа даде, а не вера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.