71. РАДА И ЦИГАНЧЕ

Български народни песни

Хубава Радо, Радо ле!
Дето слънцето заходи,
там има, Радо, зелен бор
и под бора си седеха
Радини брате троица,
червено вино пиеха,
между себе си думаха:
- Кой ще ми ся юнак нае,
да си префарли зелен бор,
листето да му преброи,
да земе Рада сестра ни.
Редом ся юнаци фъргали,
не можи да го прехфърлят,
на листе да му преброят.
Од долу иде циганче
и в ръка носи бял камик,
та си прехвърли зелен бор;
очи метна, лист преброи,
та зело Рада хубава.
Рада викнала, що могла:
- Боже ли, мили боже ле!
Така ли Рада мислила,
бяла промяна готвила,
черно циганче да земе,
на дарба Рада да ходи
по село и по друмове?
Циганче Рада продумва:
- Я мълчи, Радо, не плачи,
ако съм азе циганче,
а майка ми йе кавурка,
кавурски ще те посрещни.
Не щем тя пуща, Радо ле,
из село, Радо, да ходиш,
доде дарове содереш.
Пристала Рада хубава,
та я циганче завело.
А майка му йе излязла;
та не йе била кавурка,
ами йе била циганка,
та я цигнски посрещна
и и цигански продума.
Ка виде Рада хубава,
че на циганче говори:
- Циганче, черно катунче!
Я дай ми златна чакия,
да разрежеме яболка
и с тебе да я изядем.
Не сетило ся циганче,
но и дало чакия,
не разрезала яболка,
но се в сърцето удари,
черни съ кърви заляха
и тя си трепно думаше:
- Циганче, черно катунче!
Да съ находи майка ми
по циганските гробища.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.