70. РАДА ВЛАХИНЯ

Български народни песни

Хубава Рада влахиньо,
през село идат татаре,
всичкото село излезе
черни татаре да гледа
и бяла Рада излезе
черни татаре да гледа.
Всичките миром минаха;
едно проклето татарче,
а то си миром не мина,
ами си коня разигра,
та зело Рада влахиня.
Радина клета майчица
и тя след Рада идеше,
теком тече и вика:
- Дъщерко, Радо хубава!
Кога си идеш, Радо ле,
на татарският вилеят,
ако ми бъдеш болярка,
а ти ми китка допрати,
стегната с бяла коприна,
бяло за тебе да носа.
Ако ми бъдеш сирота,
а ти ми китка допрати,
стегната с черна коприна,
черно за тебе да носа.
Кога йе тамо отишла
на царевите сарае,
сам ми йе цара посрещна,
даде и златна яболка,
па си на Рада думаше:
- Хубава Рада влахиньо!
Я прими златна яболка,
три пъти порти удари,
ако ся порта отвори,
ти щеш царица да станеш;
ак' ся порта не отвори,
а ти робина щеш станеш.
Послуша Рада влахиня,
прияла златна яболка,
десна си ръка дигнала,
яболка небе хвърлила,
портата ся отвори.
Сам си я царот обрадва,
та прие Рада влахиня,
на чардаци я искачи,
та столнина и хариза;
станала Рада царица.
Минало ся до три години,
добила мъшко детенце,
тогава царю думаше:
- Царю ле, государю ле!
Аз имам стара майчица,
кога насам да дода,
а то ми мама заръча,
ако ли клета робиня,
а азе да и запрата,
та жива да ме жале'е;
ако ли бъда царица,
а азе да и запрата,
бяло, зелено да носи.
Тогава царя думаше:
- Хубава Рада влахиньо!
Оти ми не си казала,
че имаш стара майчица,
отдавна да съм испратил,
майчица да ти доведа.
Па прягна златна кочиа,
качи ся Рада царица
с нейно мъшко детенце
та у майка си отишле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.