68. МИТРЕ И СТЕФАН И ГЬОРГИ АРНАУЧЕ

Български народни песни

Седнале ми две ятарви млади,
седнале ми на високи диван,
подфарле'ет златоно яболко;
една фърлят, друга го дочеквит.
'И догледал Гьорги Арнауче,
как' догледал 'убави невести,
ишкил нему му йе останало.
Приятелство що ми не знаело,
бог го убил Гьорги Арнауче!
Що пособрал 'се одбрана войска,
да ми грабит лична Митре'ица,
да ми грабит лична Стефо'ица.
Тога ми се две ятарви пулет
от бедени високи чардаци,
що да видет чудо и големо,
къде войска обколила ними!
Тога юнак Митре и Стефана
сон 'и сварил и заспале двата.
Тога велит две ятарви млади:
како да 'и от сон разбудеет.
Тога велит яшик Митре'ица:
- Ай ти тебе, млада Стефо'ице!
Ай скорни го Митре любов моя,
яс ке скорна Стефа любов твоя;
тук' задскри се зед мрамор дирека,
оти Митре ми йе лунича'о,
да н' те тебе со сабя посечит.
Та ми пойде млада Стефо'ица
и се задскри зад мрамор дирека,
лекум него млада го скориват.
Кога от сон стана ашик Митре,
търгна Митре сабя дипленица
и ми удри мрамора дирека.
Тог' говорит млада Стефо'ица:
- Ай ти тебе, Митре, девер мои!
Заизлези сега до надвора,
да ми видиш войска обколила,
конь до коня, юнак до юнака,
а байраци како борье горски.
Тога стана юнак до юнака,
тога виде чудо и големо,
си затвори порти челико'и.
А све село войска напълнато.
И стана'а до два бракя мили,
облеко'а пандзурли кошули,
си кладо'е щици челико'и,
излего'е надвор до надвора.
Тога веле две млади невести:
- Ай ви, наши първи люби!
Друг гледате кръстени байраци,
вие брига ич да ни немате!
Тога веке с' отделиле млади;
с' истъргнале онье остри сабьи,
се удри'а два юнака млада
с тие триста одбрани юнаци,
та посекле триста мина силни,
све посекле два юнаци добри,
напра'иле кървца до колена.
От що с кървца ми се измачкале,
до два бракя не ми се познале,
туку обе що си се грабнале,
да се биет с онье остри сабьи,
ама никой надглас не ми могле.
А две люби от бедени гледат,
со търчанье надвор изскочи'е
и со гласье жално ми викале:
- Ашик Митре и ашик Стефане,
вие сте ми два бракя рогени!
Митре'ица Митрета фатила,
Стефо'ица Стефана фатила;
'и фатиле и любов нагушкале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.