677. ГОДИНЕШНИ ОБИЧАИ В КУКУШ

Български народни песни

Коледе. На полн нощ пред Божикь до разденвенье децата ходат со коледачки (стапови) от къща в къща и тропает по вратите, викаещем: "Коледе, бабо, Коледе." От куките им давает колачина, костени и други такви.

Бъдник. Ден пред Божикь йе Бъдник. Вечерта запальват оган, на кои пернуваег (клавает) голема пенушка. 'Съ нокь огнот требит да горит; а от пенушката да останит едно парче, кое вардат до другата година, за да подпалет огнот во истиот вечер. Во Воден това парче закопват в лозье, за да се сторит грозьето църно. Тая вечер месет погача, во коя клавает цело; и я кършат на толку парчина, колку сет кукьовните, захващаещем от бога, после от кукята, и со рет от по-старите до по-младите; и кому ке паднит целото, той йе стретен тая година.

Како се заготвит търпезата от вечерта, така стоит ставена, дури да поминит Божикь. От Божикь до Водици жените не работает, ни перат (мият), ни деца къпат.

Клетва. В стредепосната неделя се собирает неколку девойки, носеещем секоя нещо от потребните, за да месат зелник. Ядат и се сузборват заедно да пейет Лазара; и за да останат верни на здоговорот, клавает на секира 'леп, сол и яглен. После целувает секирата и се кълнат: "Ако некоя не додържит зборот и се разделит на Лазара, да не се слеит како железото, да оцърнит како въгленот (яглен) и лебот да йе фатит очите, т. е. да ослепит."

Мишевден. В понеделникот от Сирници (после запоственьето от месо) жените не работает, ни отворает ковчедзите. Той ден се викат Мишовден.

Мартинки. Дента спроти Марта сучат цървено и бело, предено со цело; и утрината го клавает на децата на гърло, на ръце и нодзе за здравье. Тие се викает мартинки и со ним в Струга стретват ластовиците.

Тая вечер пременувает местата, къде спавале до тога, за да не ги ядат болви. Той ден малите деца прават ластовица от дърво шикосано и пейет по къщите: "Ластовица идеше, Църно море пливаше..." Во 'сиот месец не ядат зелье, останато од по-напрежниот ден.

Гюргевден. Раното клавает на вратата коприви. Момите и децата носат коприви на глава. Той ден се теглет кой колку ке дойдит.

Еремиа. Вечерта спроти Еремиа клавает пред прагот на портата кросно и фортома; а от двете стърни от кросното горит по една лепешка; и поминват го'ядата преку кросното; за да не ги укъсат змия. Чукает со кацнии низ дворот, по дупките и околу къщата и велят: "Бегайте, змии, оти идет Еремиа."

Раното со коприви терает го'ядата на пасенье.

Иванден. Дента стари жени береет треви лековити (бильки).

Во Воден те треви висеет на дукяните, за да имает повике покупници.

Църн ден. Другиот ден по летни св. Атанас се велит Църнден. Жените не работает, ни хлеб месат.

Моринки. Първите дванаесет дни от августа се викает Моринки. Тие дни жените не работает, ни перат, ни деца къпат. На тие дни гатает за доброто или лошото време за цела година; ако напр. първиот ден от августа чинит горещина, коложек (январ) ке бидит студен и напротив; ако на вториот правит добро време, на сечка (феврал) ке чинит лошо; и така за другите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.