66. * * *

Български народни песни

Имала майка еднего сина,
еднего сина млади спаи'а,
во понеделник го посвършила,
а во четворток го оженила,
а во петокот абер му дошол
на войска д' одет, ендек да копат.
Ке я оста'ит млада не'еста
ем тельосана, ем каносана,
ем каносана, нецеливана.
И ми станала млада не'еста,
та що ми влезе в мала градина,
що ми набрала киска босильок
и му поръчвит млада не'еста:
- Егиди море младо спаифче,
да си я скриеш оваа киска,
да си я държиш девет години,
да я погле'аш киска босильок.
Кога ке ми ти киска овенит,
тога ке ти се пусто посвърша;
кога ке ти се киска изгорит,
я тога пусто ке се омъжа.
И си я зеде младо спаифче,
и си я зеде киска босильок,
що си я кладе в десна пазу'а,
що си я чува девет години,
а на десета му йе текнало,
киска босильок йе погле'ало;
киска босильок ми овенела,
ми овенела, ми загорела.
Ендек ми копат и сълдзи ронит,
дури ендекот го завадило.
Си го догледа верна дружина,
си го опитвит младо спаифче:
- Егиди море младо спаифче:
младо спаифче, верна дружина!
Що ти се тебе мошне нажали,
та олку плачеш мошне умилно?
Али за майка, али за татка?
Тога ми сборвит младо спаифче:
- Егиди вие, верна дружина!
Ни майка жаля, ни татка плача,
туку си плача млада не'еста.
Майка имаше еднего мене,
во понеделник ме посвършила,
а во четворток ме оженила,
а во петокот абер ми дошол
на войска д' ода, ендек да копа.
Си я остаиф млада не'еста
ем тельосана, ем каносана,
ем каносана, нецеливана.
Та що ми даде киска босильок
и ми на ръча млада не'еста:
- Кога ке ми ти киска овенит,
тога ке ти се пусто посвърша;
кога ке ти се киска изгорит,
я тога пусто ке се омъжа.
Тога му зборвит верна дружина:
- Егиди море младо спаифче!
Коня явни си, дома одай си;
мие за тебе риджа чиниме,
риджа чиниме завал да немат.
Коня си явна младо спаифче,
коня си явна, дома си одит,
пусти пътища 'и забора'ил,
а бърза коня 'и паметвило.
Колку ми дошле во стреде гора,
що си стрети'е млада не'еста,
млада не'еста со 'се сватой.
Тога им велит младо спаифче:
- Егиди вие, китени сватой!
Аль изан имат млада не'еста
ръка да бацит, дар да йе дарва?
Тога реко'е млади свато'и:
- Адет немаме ръка да бацвит,
ръка да бацвит на пътницине.
Тога ми велит младо спаифче:
- Со арно изан да йе да'ите,
да не без изан ръка ми бацит!
Ръка му баци и си я дарва,
си я дарва бурма позлатена,
що си я тои първо пръстенвал.
И си я позна млада не'еста,
и си я позна бурма златена,
и си го фърли дулак от гла'а,
и що си слезе от бърза коня:
- Позастойте се, бели свато'и!
Д' овдека било божье речено,
оти ми дойде мойот господин,
яс не йе кабил со вас да идам!
Тога ми сборвит младо спаифче:
- Егиди море млада не'есто,
али йе жива моята сестра,
аль йе мъжена, аль немъжена?
Тога му зборвит млада не'еста:
- Ни йе мъжена, ни йе свършена.
Тога ми сборвит младо спаифче:
- Егиди море бели свато'и!
Айте пак назод дома да ойме,
я назод празни вас не ве пущам,
ке ви променам моята сестра,
моята сестра млада не'еста,
невеста мене, а сестра тебе.
Дома 'и врати бели свато'и,
та що с' 'и държа три дни, три нокье.
Си я промена милата сестра.
Си я промена, си я испрати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.