|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
64. * * *
Български народни песни
Заиграла е донанма
у Цариграда голема;
'се е излезло да гледа;
Излела е и Мария,
на ръце царче изнела.
Загледала се Мария
у тая пуста донанма;
окрънало са царчето.
Царицата и говори:
- Марио, царче да найдеш,
ил' ти отрезвам ръцете
и ти очите извъртам.
И Мария и говори:
- Царица, млада, глупава!
Немой ми върте очите,
немой ми сече ръцете,
нало ми обричи косата,
та ме отлична остави,
та от град на град да ходим
и да ти тражим царчето.
И царицата послуша,
та и обриче косата.
Па от град на град ходила.
Заиграла се донанма
у Будин града голема;
и Мария е отишла.
Излезли са будинци,
будинци стари кметове,
Изнели царче на ръце.
Мария царче познала,
познала и го възела,
па на будинци говори:
- Будинци, стари кметове!
Дали на цара да кажем?
И будинци и говорят:
- Недей на цара да кажеш!*
Ето ти тяшко иманье,
веке що можеш да дигнеш.
София. * В първото издание: не кажеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|