|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
613. * * *
Български народни песни
- Девойко, душо Сардеа,
защо ми си насърдена?
Симит ми ти йе лицето?
Череши ти се очите?
Шекер ми ти йе устата?
Що не ми мене зборуваш?
Що не ме с очи погледнаш?
А она веле, говоре:
- Ей море лудо, да младо!
Снощи съм било за вода
с моите верни другачки;
майка ти стоеше на порта,
мене ме резил чинила
пред моите верни друшки:
- Девойко, душо Сардеа!
Стига ми лъжа детето,
досега ке го армасаф,
досега ке го оженаф,
ем невеста донесеф
от тебе, момо, по-харна
и от тебе по-хубава.
Он йе веле, ем говоре:
- Девойко, душо Сардеа!
Немой ти слуша майка ми,
майка ми стара, не знаит,
майка ми къща не гледат,
майка ми димен не държе;
сос мене къща ке гледаш,
сос мене димен ке държиш.
Кукуш; лазарска.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|