60. СЕКУЛА ДЕТЕНЦЕ И АЛТАН-ДЗВЕЗДА

Български народни песни

Коня коит Янкула войвода,
коня коит рано во неделя,
плочи кла'ат от карагроше'и,
клинци кла'ат сърма прецедена,
четир' нодзе четири хиляди.
Го догледа Секула мило мнуче,
го догле'а и лепо говорит:
- А егиди мои вуйко Янкула!
Що те тебе нужба дотерала,
коня коиш рано во неделя,
плочи кла'аш от карагроше'и,
клинци кла'аш сърма прецедена,
- А егиди Секула мило мнуче!
Яс ке одам на мойот виляет
за тва коам коня арджелио.
- А егиди мои мили вуйко!
Яс ке ти се тебе милно моля,
да ме земаш на твойот виляет,
твой вилеет земя Арбанешка,
за да видим що унер чините!
- А егди Секула мило мнуче!
Яс ке пойдам на ден Велипеток,
тамо игрет до три вити ора;
първо оро 'се добри юнаци,
а второто 'се млади невести,
а трекьото 'се добри девойки;
напред играт Дзвезда Алтан-дзвезда,
а до неа Цвета Арбанешка;
Дзвезда държит златена мащрапа,
полна, рамна со вода студена;
кой поисквит, све вода му дават.
Пак се молит Секула детенце:
- Да ме земиш, мой вуйко Янкула!
- Яс те земам, Секула детенце,
да н' крениш голема страмота!
- А егиди мой вуйко Янкула!
Ак' ти крена голема страмота,
кога назод дома ке си ода,
ке помина на мой войни копье,
да се удра в мое бело сърце!
Го заверва вуйко му Янкула,
си го зеде на свои вилеет,
си пойдо'е на ден Велипеток,
тамо игрет до три вити ора;
първо оро 'се добри юнаци,
а второто 'се млади невести,
а трекьото 'се добри девойки.
Напред ми йе Дзвезда Алтан-дзвезда,
а до неа Цвета Арбанешка;
Дзвезда държит златена мащрапа,
полна, рамна со вода студена;
Тог' с' излуди Секула детенце,
йе посака та вода студена,
йе посака на Дзвезд' Алтан-дзвезда,
йе посака и вода му даде.
Бог го убил Секула детенце!
Не йе фати за златна мащрапа,
тук' я фати за ръка десница,
та йе фарли на коня зад себе;
дупна коня по гора да бегат.
Си помина край свой войни копье,
та се удри в свое бело сърце.
Тога велит Секула детенце:
- А егиди, 'уба'а девойко!
Извикай Ерина самовила,
тая ми йе верна посестрима,
тая знаит билки чемерлики,
ке ми оздрайт мое бело сърце!
И говорит 'уба'а девойка:
- А егиди незнаен делиа,
и да викнам, мене не познаат,
не познаат мене по гласо'и;
само викни, тебе ке познайт.
Само викна Секула детенце:
- Айде айде, Ерино самовило,
Айде айде, моя посестримо!
От' си поднаф на мой войни копье,
та се удриф в мое бело сърце;
донеси ми билки чемерлики!
Уще сборот не ми го дорече,
вчас ми дойде Ерина самовила,
му донесе билки чемерлики
и назоли нему бело сърце.
Вчес ми стана на нога юначка,
си се качи на коня бързего
и си качи 'уба'а не'еста,
си отиде тога дори дома,
та си пойде на свой вити порти,
не чекаше майка да извикнит,
преку беден со коня прескочи;
во дворо'и не'еста йе сметна.
Тога викат на своята майка:
- Слези, слези, моя мила майко!
Слез' да видиш чудо и големо!
Си донесоф 'уба'а не'еста,
теб' отмена, а мене постеля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.