59. ДЕТЕ МАЛЕЧКОВО И ЛАМИА

Български народни песни

Сънце и месец ми се облогве'е:
- А егиди есна месечино!
Обев еднош мие д' угреиме,
обев еднош мие да зайдиме.
Сънце угреа рано на утрина,
от утрина до ручега дойде,
тога угреа йесна месечина.
- Чекай, чекай, сънце неверниче!
Али вака вера си държало,
обев еднош ке си угреиме
и пак обев ке си зайдиме!
И говори она лепо сънце:
- А егиди есна месечино!
Не се греит мори на пладнина,
тук' се греит мори на утрина,
защ' си гля'аф голема унера!
Збила ми се млада вдо'ичИца,
да постигна она мъшко дете;
седум баби що ми я баби'е,
одвай ми го дете постигнала.
Кога дете от майка се роди
ми се роди и в час ми зазборва:
- А егиди моя мила майко!
Пови ме во кумаш пелена,
та стегни ме со сърмени повой,
оста'и ме три дни и три нокье,
оста'и ме малу да поспиа.
Как' йе рече, майка така стори;
на трите дни дете се разбуди
и говори дете малечко'о:
- А егиди майко, мила майко!
Али имаш татко'а бърза коня,
али имаш татко'о оружье?
И му вели негва мила майка:
- А егиди мои мили синко!
Татко'а ти бърза коня имам
и оружье татко'о ти имам.
- Али имаш татко'о бело рубо?
- Имам, синко, татко'о ти рубо.
- Ако имаш рубо, извади ми!
Си отвори свои шарен ковчег,
му извай татко'о бело рубо,
се промена, лепо се наружи,
му изва'и татко'о оружье,
му изва'и коня певлиана;
си излезе от витите порти,
не се кажвит дете къде к' одит.
Дете одит у свой мили вуйко,
дете одит у вуйка си Янкула.
Вуйко чини свадба три месеци,
свадба чинит, а ниет си немат,
за да одит по 'уба'а не'еста,
го страф д' одит п' 'уба'а не'еста;
бог й е убил кучкана ламиа,
ми паднала на рамни пътища,
що поминвит, куртулиа немат.
Кога пойде дете во дворо'и,
си разигра коня певлиана,
тук' се въртит окулу свато'и,
тук' се въртит с голема лютина:
- А егиди китени сваточи,
ево имат три месеци дана,
ке ядите и къде пиете,
не о'ите п' 'уба'а не'еста!
- А егиди дете малечко'о,
да ти кажиме чудо големо;
бог й е убил кучкана ламиа,
ми паднала на рамни пътища,
що поминвит, куртулиа немат;
страф имаме д' ойме по не'еса.
- Стан'те, стан'те, по мене идете,
яс ке ода напред пред свато'и!
Си стана'а китени свато'и,
киниса'е д' одет по не'еста;
дете одит напред пред свато'и,
сватой одет по мелечко дете.
Прибиза'е край кучка ламиа,
тука ми 'и свато'и застои.
Тог' истаи жълта боздогана,
ми истаи сабя димишкиа,
со сабиа по гърло я сече,
со боздоган по сърце я парит.
Що ке видит чудо и големо!
В бело сърце три рала свато'и,
по свато'и и три млади зетеи,
до зетеи три млади не'ести;
'сите ми се чудо зачуди'е.
Отидо'е п' 'уба'а не'еста,
во дворье йе злата яболшница.
Ядет, пийет не'еста земайет.
Яболшница дете я откорна,
що рождаше три злати яболка.
Си киниса напред пред свато'и,
си отиде во дворье Янкуло'и,
що гледат, 'се чудо се чудит,
юнащина що дете сторило.
Си дойдо'е сватой со не'еста;
тога ворит дете малечко'о:
- А егиди мои мили вуйко!
Ево имат три месеци дана,
как ядофте, пиефте за свадбата;
Айде сега дома 'си свато'и,
да ядиме моето кръщенье!
Се зачуди вуйко му Янкула
и си зеде китени свато'и,
си отиде у свое мило мнуче
и кръщенье ядет три недели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.