|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
580. * * *
Български народни песни
Имат майка мили сина, Лазаре!
Го промена, го наружи,
та го пущи Света гора,
Света гора манастира,
да се учит лудо гяче,
лудо гяче манастирче.
И се учи, с' изнаучи,
се сторило лудо гяче.
Лудо гяче манастирче
книга пеит, сълдзи ронит.
Го догледа игуменот,
игуменот му зборвеше:
- А егиди лудо гяче!
За що ти се нажалило,
книга пеиш, сълдзи рониш?
Али що ти се нажалило
за твоята мирна земя?
Али що ти се нажалило
за твоиот мили татко?
Ель за бракя, ель за майка?
Лудо гяче с' отго'ори:
- Ай те тебе, игумене!
Та не ми се нажалило
за моята мирна земя
ни татко, ни за бракя,
туку ми се нажалило
за моята стара майка.
Струга; лазарска - на жена, която има син, който учи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|