58. ЦАР И. ШИШМАН

Български народни песни

От как ся е, мила моя майко ле, зора зазорило,
от тогас е, мила моя майко ле, войска провървяло,
кон до коня, мила моя майко ле, юнак до юнака;
сабити им, мила моя майко ле, както ясно слънце,
оган святка, мила моя майко ле, през гора зелена,
войвода им, мила моя майко ле, сам цар Иван Шишман,
отговаря, мила моя майко ле, сам цар Иван Шишман:
- Боже силни, мила моя майко ле, боже създателю,
помогни ни, мила моя майко ле, сила и юнашство!
Бой ще да ся бием, мила моя майко ле, на Совийско поле,
кръв ще леим, мила моя майко ле, за Христово име,
ще прославим, мила моя майко ле, християнска вяра.

Бележка на записвача: "В Самоков ходит предание за последниот бой, кой болгарскиот цар И. Шишмин направил со турците и на кои царот смъртелно се рани на юначкото поле. Следующето предание извлекохме из пътническите записки од Г. В. Чолакова.

Предание. - Турската ордиа била во Костенец, а болгарската околу Самоков на место, кое се викат Сефер Чешмеси Баир. На тои решителни последни бой царот Шишман се рани на седум места; и къде пърсна кървта му, тамо извреха седум кладенци, кои и денеска носат това име и сет растояние од Самоков еден четварт од часот; и Къде пърснала повике кърв, тама изврел по-голем кладенец. Од Седумте кладенци царот Шишман тешко ранен се търгна в крепостта (од коя и денеска стоят развалини) на место, кое се издигат на десната сърна на дервенот, одеещем од Самоков. В крепостта умре од раните и тамо се закопа. Гробот му се состоит од натрупани каменя в дължина шест аршини. Турците на това место викат Късъм ефенди, т. е. Св. Димитрия, и честат гробот како свет; и затова го посещават 'секои петок, ако и пътот да йе стърмен. Бойот се сторил околу дваесет и шести ден от октомврия, и турците верват, че св. Димитрия им помогнал на победата."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.