54. МАРКОВО ИСПОВЕДВАНЬЕ

Български народни песни

Поболил се Марко Кралевике,
що си лежал токму три години,
от нищо си иляч не на'ождал.
И му рече негва стара майка:
- Ай ти, Марко, ай ти, синко миле!
Не си болен, синко, от господа,
тук си болен, синко, от гре'о'и,
да ти викна попой, ду'овници,
лепо да се, синко, исповедвиш,
да си кажиш твоите гре'о'и!
Що ми викна до девет попо'и,
и попо'и Маркому веле'е:
- Кажи, Марко, твоите гре'о'и!
Тога велет Марко Кралевике:
- А егиди попой, ду'овници!
Я си има големи гре'о'и;
на пра'ина люгье сум загубил,
много майки я сум си изгорил;
ама еден греф с' имам най-голем.
Кога пойдоф во Арапска земя,
се биефме со църни арапи,
арапите беа покьотии,
мие тие си 'и наделифме.
Бог йе убил една стара баба,
що голема марифет им каза.
Извадо'е нивни остри сабьи
и по земи ни 'и нареди'е,
исекве'е от коньи китици,
'сем юнаци живи ни фати'е,
не фарли'е во темна зъндана.
Кой си умре, кого го пущи'е;
я си лежаф за девет години,
я не знаеф ни лето, ни зима.
Цар имаше една мила керка,
мила керка, арапска девойка;
кога беше лето со цвекина,
ми даваше п' една киска цвеке,
ми велеше арапска девойка:
- На ти, Марко, и ти да разбериш,
от' йе сега лето со цвекина!
Кога беше зима со снего'и,
ми да'аше грутка снего'ита:
- На ти, Марко, сега да разбериш,
от' йе сега зима со снего'и.
Се почудиф тога що да чина,
как д' излезам от темна зъндана.
Йе измамиф арапска девойка:
- Извади ме, арапске девойке!
Извади ме от темна зъндана,
ке те земам за млада невеста.
Се измами арапска девойка,
ме изведе от темна зъндана,
кога беше царот на ло'енье,
на ло'енье во гора зелена;
та си зеде до три добри коньи
и си зеде три то'ари азно.
Си я качиф зад себе на коня;
побегнафме во Прилепско поле.
Се застоиф на край бела чешма,
да пиеме една студна вода.
Се опулиф в арапска девойка,
кога видоф пусто лице църно,
лице църно, пусти зъби бели
и ми дойде грозно и не'арно;
търгнаф сабя, йе пресекоф гла'а.
Тие ми се големи гре'о'и.
Кешке неа да йе не загубеф,
да донесеф во моява кукя,
при моява стара мила майка,
да йе държеф како мила сестра,
ке йе найдеф другар спроти неа,
де не стореф големи гре'о'и.
Я не знаеф во темна зъндана,
ни кога ми сънце угрьеваше,
нито сънце, нито месечина,
яс не знаеф ни зима, ни лето;
тая мене дома ме донесе,
а я неа на път йе загубиф.
Тие ми се моите гре'о'и.
Си стана'е деветте попо'и,
му пеа'е свети вангелиа,
му пеа'е простени молитви,
го пеа'е три дни и три ноке;
го фатило Марко сон да спиет.
Кога от сон ми се разбудило,
малу стана колку да си седнит;
по малу си Марко оздра'ило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.