53. ЧЕТИРИ АНГЕЛИ

Български народни песни

Хвала, боже, за чудо големо!
Сполай ти, боже, на дарбите!
Нейде щ' идем чюдо да гледами,
че са збраха четири святии
да разделат више на небеси.
Първи беше сам свети Петар,
а второто сам свети Илия,
а третьото сам свети Никола,
а четверто сам Иван Кръстител.
Дето покръсти небо и земле,
и покръсти наши цар небесни,
че си делат от рай божи ключи.
Е че иде огняна Мария
а след нея сестра Магдалена,
че бегат от земя Паливянска.
Ка ги види сам свети Илия,
отговаря сам свети Илия:
- Леле варе, огняна Марио,
и след тебе, сестра Магдалена!
От' бегате от земя Паливянска.
Отговаря огняна Мария,
а след нея сестра Магдалена:
- Е сполай ти, сам свети Илия,
нали питаш, да ти не криеме;
бог д' убие земя Паливянска,
тамо ся е вера разверила,
не почитат ни баща, ни майкя,
нито брата, нито мила сестра;
бащо имат връла душманина,
майкя имат клета робинчица,
брата имат като измекяра,
сестра зимат за своя си люба.
Е сполай ти, сам свети Илия!
Не си ходат во чесни черкови,
не ся кръстат, не ся богу молат,
не си зимат света литургия.
Отговаря сам свети Илия:
- Леле варе, огняна Марио,
и след тебе, сестра Магдалена!
Върнете се вие сег' назади,
та идете в земя Паливянска.
Аз ща лесно земя да смира,
да разделим от рай божи ключи.
Върна си са огняна Мария,
и след нея, сестра Магдалена,
та отишле в земя Паливянска.
Разделили все светии небесни,
разделиле више на небеси.
Що ся падна на свети Петар?
Паднало му от рай божи ключи,
да отклича наши мрътви души,
да отклича и да ги заклича.
Що ся падна на свети Илия?
Паднаха му летнине облаци
и летнине гръмотявици.
Що ся падна на свети Никола?
Падна му ся по море гемии,
по морето, по дълбоки води;
кои мине да си ся прекръсти,
да ся моли на свети Никола,
та повече на свети Илия.
Що ся падна на Иван Кръстител?
Падна му ся кумство, побратимство.
Ка си узе сам свети Илия
мъгли, облаци, гръмотявици,
ги затвори во Черното море,
че не даде во земя Паливянска,
не даде три годин дъжд да вали.
Изпука се земя Паливянска
седемдесе педи надоле
и юнаци с коне пропаднаха,
но ся богу още не предават,
че не ходат во чесна черкова.
Той им даде седемдесе болки,
та лежале три години време;
и страшна ся коса пораснала,
из косата змии пораснале.
Тогава ся на бога предали;
та си зеле кои тоягичка,
та си зеле кои патеричка,
та отваждат во чесната църква,
си ся кръстат и богу ся молат,
че си земат чесна литургия.
И отговаря свети Илия:
- Леле варе, огняна Марио,
и след тебе, сестра Магдалена!
Видите ли, че смирих земя,
че смирих земя Павликянска?
Отговаря огняна Мария,
и след нея, сестра Магдалена:
- Е, сполай ти, сам свети Илия!
Тебе господ да обича.
И тогава сам свети Илия
им даде ситна лятна роса,
че си роди земя Палестинска*.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.