52. ПАТРОНОВО ПОКАЛУГЕРВЕНЬЕ

Български народни песни

- Патроно, моме Патроно,
Патроно, пиле шарено!
Що йе ова чудо от тебе?
Къта година кръвнина,
ова година два кърва!
Що йе ова ситно плетенье?
Що йе ова бело носенье?
Що йе ова левен оденье?
Йе се нажали Патроне.
От куки стана Патрона,
та си извади рувото,
та си завали два огна;
в единиот върли рувото,
во други върли даро'и;
та си отиде в манастир.
Патрона ли им викаше:
- Калугерици, майчици!
Има ли место за мене
и църна раса да става?
- Патроно, моме Патроно,
Патроно, пиле шарено!
Имаме место за тебе
и църна раса да става;
имаме млади гячина,
гячина ке ни премамиш.
Лицето да си погрубиш,
косата да си посмолиш,
така ти до'й си в манастир.
И тогай стана Патрона,
та си изгруби лицето,
та си посмоли косата.
Кога си лице грубеше,
жешки каменя падве'а;
кога си коса смолеше,
кърва'а роса росеше,
так я прими'а в манастир
калугерица да бидит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.