|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
518. * * *
Български народни песни
Посвършил се Симон добар юнак,
се посвършил многу надалеку
три конаци преку Църно море
и четири преку рамно поле.
Дойде ко'а, дойде лепо време,
да си зе'ит 'уба'а не'еста.
Допущила Симоно'а теща:
- Ай ти тебе, Симон зетащине!
Да не идеш со малу свато'и,
тук да до'иш со многу свато'и;
ако до'иш со малу свато'и,
мие не те в града прибираме,
нити тебе мома изваваме.
Се зачуди Симон добар юнак,
гла'а кършит от свои рамена,
ръце кършит от свои колена
нозе кършит от бели рамена*.
Го догледа него'а стара майка:
- Ай ти, синко, Симон добар юнак!
Що те тебе нужба дотерало,
гла'а кършиш от свои рамена,
ръце кършиш от свои колена
нозе кършиш от бели рамена?
- Ай ти, майко, ай ти, стара майко!
Допущила моя стара теща,
да не 'ода со малу свато'и,
оти мома не ми изваждала!
- Ай ти, синко, Симон добар юнак!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Колку сакаш свато'и ти идет.
Си пособра китени свато'и,
си отиде Симон добар юнак
три конаци преку Църно море
и четири преку рамно поле.
го пречека Симоно'а теща,
му даде нейдзина мила керка.
Струга; сватбена - когато бръснат зетя; *в първото издание: каменя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|