50-а. СИРАК ЙОВАН

Български народни песни

Постигнала сирота вдо'ица,
постигнала едно мъшко дете;
дете имат голяма нишана:
на рамена криля позлатени.
Си го кладе во злата леляйка
и го зави во кумаш пелена,
и го пови со сърма повоя,
си го леля и песма му пеит:
- Нани ми, нани, сираче Йо'ане!
Да ми растиш и да ми порастиш,
да ми одиш во Будима града,
да ми сечиш кралю негоа глава,
да ми бидиш краля над крале'и!
Бог 'и убил комшии аседжии,
що пойдо'а во Будима града,
му каза'а на краля от Будима.
Бог го убил краля от Будима!
Що ми пушчил до три елчии!
ми пойдо'а во село Ладогер.
'И догледа сирота вдо'ица:
- Ай ви вие, до три елчии!
Аль сте дошле за вино, за ракия;
защо мене ми се постигнало,
постигнало едно мъшко дете.
- Ай ти тебе, сирота вдо'ице!
Не сакаме вино ни ракия,
тук не пущил краля от Будима,
да ни да'иш твое мъшко дете.
Г' донесо'а при краля от Будима
и му виде криля на рамена,
а на ръка писмо написано,
писмо пеит, от' ке бидит краля,
от' ке бидит краля во Будима.
Бог го убил краля от Будима!
Що го фърли во темна зъндана.
На рамена та що му дойдо'е,
света Петка на лево рамено,
а на десното света Неделя;
лепо дете ми го гледа'е
и лепо ми го книга уче'е.
Тога краля ми се поболило,
що ми лежа за три години,
що ми викна попой и владици,
да го краля тие изповедвет.
И им велит краля от Будима:
- Нищо грех не сум сторило
съде фърлиф во темна зъндана
мало дете що го постигнала,
постигнала сирота вдо'ица,
постигнала в село Владимиро.
Дете имат голяма нишана:
на рамена криля позлатени,
а на ръка писмо написано,
писмо пеше краля да бидит,
краль да бидит во Будима града.
Тога му велет попой и владици:
- Ай ти тебе, краля от Будима!
Що йе овой грех що ти си сторил,
да йе зе'иш дете от вдо'ица,
да му не знаит гробнина ке му йе;
баре да се гробнина му знаит.
Бог го убил краля от Будима!
Що ми зборвит Петре зънданджиа:
- Ай собери коски от детето,
да 'и отнесиме дома при майка му,
да му знаит него'а гробнина.
Кога отвори Петре зънданджиа,
гле'ат дете уще къд' йе живо;
света Неделя на десно рамо,
а света Петка на лево рамо,
му седе'е и книга го учи'е.
Ми се врати Петре зънданджиа:
- Ай ти тебе, честиту кралю!
Уще мало дете било живо!
Сам си пойде во темна зънзана,
истъргна сабя димишкиа,
да пресечит сираче Йо'ана.
Що му скапна ръка до рамена.
Тога скочи дете малечко'о:
- Ай ти тебе, краля от Будима,
що си касмет ти голем имал
сабя твоя гла'а да пресечит.
Ми истъргна сабя димишкиа,
му я пресече кралю него'а добра гла'а.
Си излезе сираче Йо'ане
и ми седна кралю на столнина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.