48. ЦАР МУРАТ И СТАР ИГУМЕН

Български народни песни

Книга пишит цара Мурат бега;
ели пишит, кому ке я пратит?
Ке я пратит дур во Света гора,
на оная стара игумена,
на оние млади калугери;
що им сакат до четири добра:
първо добро чесно вангелие,
второ добро светего потира,
трекьо добро нивна чесна кърста,
а четворто чесна патра'ила.
Тук се чудит стара игумена,
що ке бидит ово чудно чудо!
Книга пеит, градум сълдзи ронит.
Го гледает млади калугери:
- А егиди стара игумена!
Що йе тая мошне лоша книга,
що йе пеиш, мошне сълдзи рониш.
И му рече стара игумена:
- А егиди млади калугери,
да ви кажам, що ке ми чините!
Тога велет млади калугери:
- Не можиме нищо да сториме,
туку господ дерман да ни сторит,
туку кажи колку да знаиме,
да знаиме, бога да молиме.
И им каза стара игумена,
що допущил цара Мурат бега,
що ни сакат до четири добра:
първо добро чесно вангелие,
второ добро светего потира,
трекьо добро нивна чесна кърста,
а четворто чесна патра'ила.
Му реко'е млади калугери:
- То'а гайле ти да го не бериш,
туку назод книга да му вратиш;
не ти да'ам до четири добра,
що ке можиш, ела да ми сториш.
Да станиме сите калугери,
дене ноще бога да молиме,
да пеиме света литургиа,
господ него ке го посрамотит.
Како що го тие научие
и игумен книга написа,
оти нищо цару му не да'ат,
що ке моит, нека дойт да чинит.
Се разлюти цара Мурат бега
и си зеде малу-много аскер,
и киниса по море да идет.
Калугери како що реко'е,
денеье ноще бога си молеет.
Цар ми дойде стреде Църно море,
ми замръзна она Църно море.
Се зачуди царот що да чинит.
Тога велит цара Мурат бега:
- Леле боже, леле мили боже!
Поможи ми, цар свети Никола!
Я су чуло ти ми го поельвиш,
го поельвиш ова Църно море,
ти се молям сега да ми дойдиш,
да ми дойдиш, море да отмръзниш;
да си пойдам я во Света гора,
нищо зевал тамо да не сторам,
на игумен пещеш ке му даам!
И му дойде стар свети Никола,
в ръка държит стребърна патерица,
го прекръсти она Църно море,
го прекръсти, море го отмръзна.
Цар ми пойде дури Света гора.
Го видо'е млади калугери,
го видо'е уще от далеку,
ми реко'е стару игумену:
- Бегай сега, старе игумене,
да бегаме во гора зелена;
оти господ мольба не ни дексал,
оти душман дойде, се приблиза,
оти душман живи ке не колит,
ке не колит, живи ке не печит.
Побегна'е во гора зелена.
Цар излезе накрай Църно море
и им пущи три млади елчии
да викает млади калугери,
да викает стара игумана,
да си зе'ет голема пещежа,
оти царот нищо не им чинит.
Со мъка одвай 'и довика'е;
Що им даде голема пещежа,
що им даде три то'ари азно,
три то'ари светему Николу.
Го държеше стара игумена
два дни, три дни на гости да седит.
От гемиа цар ми не излезе,
тук се врати, назад си отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.