46. СВЕТИ ПЕТАР И МАЙКА МУ

Български народни песни

Свети Петар в рай ке пойде,
в рай ке пойде, рай да види,
грешна майка на след него,
теком тече, сълдзи рони,
сълдзи рони, виком вика:
- Стой, почякай, свети Петре,
с тебе мама в рай да иде,
в рай да иде, рай да види,
Христу богу да достои.
Обърна ся свети Петар,
та погледна низ негово,
низ негово десно рамо,
сълдзи рони низ хубаво,
низ хубаво светло лице;
отговаря свети Петар:
- Леле варе, грешна мале.
Не си згодна в рай да идеш,
в рай да идеш, рай да видиш,
Христу богу да достоиш.
Кога бехме, мила мамо,
на бело, мамо, видело,
ние бехме чорбаджии,
чорбаджии, механджии,
додеха си два божеци,
засвириха, запееха
и ся, мамо, помолиха
за Христово светло име;
но ти, мамо, не ги дари,
не ги дари божя дарба.
На им даде, мила мамо,
една кора питен лебец,
де седеше от цел месец.
С' излезоха два божеци,
ти ся, мамо, попишмани,
попишмани и прокле ги:
- Бог д' убие два божеци,
че ми къща осиромашихте,
та ви дадох кора лебец,
де кокошки да нахрана.
Зарад това, мила мале,
не си згодна в рай да идеш,
Христу богу да достоиш,
че ти не си отделила
за своята душица,
ни па нещо си подала
за Христово светло име.
Помоли ся грешна майка,
помоли ся свети Петру:
- Я ми прости, свети Петре,
прости ми и приими мя
с тебе в рай божи да ида,
Христу богу да достоя!
Прие си йе свети Петар,
заведе йе во рай божи.
Три дни ся е богу молил
зарад ггрешната му майкя,
да (я) извади от мъката.
Па си скубе от косата,
от косата едно влакно,
наставя го сос листото,
нахванъха съ грешни души,
че си им е натежало
да си седят, да си горат.
Отговаря грешна майкя:
- Отвъдете ся, грешни души,
не сте згодни из мъката,
из мъката д' излезете,
не сте дали вие листо,
вие листо като мене,
вечна мъка д' излезете.
Щом изрекла тая дума,
влакното се прекъснало,
та паднала грешна майкя
вов дъното на мъката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.