|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
444. * * *
Български народни песни
- Мори Мито, Мито моме,
Мито моме, душа моя!
Искам нещо да те питам,
сакам право да ми кожиш;
що си толку расипана,
тенка уста кора фати,
като мома армасана,
като риба отруена,
на песокта исфърлена?
Дали си болна лежала,
или си болест гледала?
Она веле, ем говоре:
- Море лудо, аджамиа!
Ни сум болна я лежала,
ни сум болест я гледала,
слушай право да ти кажам;
ток' сум язе расипана
от твои тешки зборове.
Ем ми пущаш, ем се фалиш,
дека ходиш, мен' зборуваш:
- Ми я дават Мита мома,
ми я дават, ми я молят,
ела язе си я нейкям;
мошне клета я кажуват,
ем клета, ем и проклета.
- Мори Мито, Мито моме!
Не слушай светски зборове,
зборове остри ножове!
Се мъчат да не разделят
тебека, Мито, от мене,
менека, Мито, от тебе.
Кукуш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|