439. * * *

Български народни песни

- Ей Малино Гянешанко,
Гянешанко, вражка щерко!
Кога майка каре, уче,
кого врага ке науче?
Ним се често променувай,
по дваж, по триж во неделя,
девет пъти во месецот,
двана'есет в годината.
На тебе ми ти се фале,
ти се фале левент Нако,
кукушкото ранениче,
горничово кръщениче,
на тебе се фалба фале,
дек' те найде, да те задре.
Как си дочула Малина,
не послуша стара майка,
та си узе леен ибрик,
та си изми бело лице,
та си узе отворето,
си отвори килерето,
килерето, ковчеджето,
та изкара чисто рухо.
Се промени, се нареди,
та си узе нова стомна,
нова стомна на рамка,
та пойде за студна вода,
си нали и се повърна.
Ка я стрете левент Нако,
та и веле и говоре:
- Малино, мила Малино!
Даль да ти вода истурам,
дали да ти стомна скършам,
или да ти китка земам,
иль да лице ти целивам?
Она веле и говоре:
- Море лудо, лудо-младо!
Ако стомна ти ми скършиш,
нова стомна ке ми купиш;
ако вода ми истуриш,
ке се върнам, ке налеам;
лице ако ми целиваш,
флорина ке ме даруваш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.