437. * * *

Български народни песни

Вила се йе бела лоза
около града Будима;
не йе била бела лоза,
ток' си биле до две луди,
до две луди, до две драги;
едното цървен карафил,
а другото бела ружа;
мегю себе си зборуват
они две да се разделят:
- Остан' сбогом, ти карафил!
Ке пойдам в гора зелена.
Тогай веле карафильот:
- Оди сдравье, бела ружо!
Ти да знаиш, да паметвиш,
ем и да си имаш на ум,
ка ке пойдиш во гората,
тамо има извир вода,
извир вода 'се студена,
во изворот до две груди,
до две груди снегови.
Ка се леят до две груди,
до две груди снегови,
так се леят момините,
момините пазухи;
така душа ке се леит,
моя душа по тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.