412. * * *

Български народни песни

Мори Стано, малка Стано!
Телял вика, личба личит
войводата Омер ага,
Омер ага шахпентиа:
- Вонка мома да н' излезе,
ни мома, та ни невеста,
ни църноока вдо'ица,
ни па млада мъжовница. -
Как си дочу малка Стана,
та си узе отворето,
отворето от килере,
та искара чисто рухо,
се промени, се нареди,
се облече малка Стана
кошулята копринена,
ръкавето бел бурунджук,
връз кошуля ситна* сая,
ситна сая ситновиа;
връз саята либадето,
либадето сърмалиа,
си опаса до две зунки,
до две зунки цареградски,
та си кладе цървен фес,
си превърза момин мафез,
префърли си тюльбен кърпа.
Ка си дочу, ка си разбра,
нареди се, промени се,
та си узе нова стомна,
нова стомна и нарамка,
та киниса малка Стана
кършем, кършем по сокаци,
ке помине край войводой,
край войводой тешки порти.
Тамо леже млади Стоян
вързан, кован во желязо,
букагии на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
сос белезии на ръцето.
Ка я виде млади Стоян,
ка я виде млада Стана,
тогай веле на войвода:
- Ей войводо, рус войводо!
Молям ти се, кланям ти се,
тако ти бога и вера
и тако ти пост що постиш
рамазанот за байрамот!
Отковай ме от железо,
отпущи ми бели ръце,
да престегнам малка Стана,
да целивам бело лице
дважд за мене, трижд за тебе!
Он му веле и говоре:
- Ей ти, Стоян, млади Стоян!
Ти за мома вързан лежиш,
па за мома збор ке чиниш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.