4. * * *

Български народни песни

Слънцено ми йе на за'од,
самовила йе зад гора,
Мирче войвода пред неа,
бърза йе коня водеше,
цървен йе байрак носеше.
Мирче войвода говорит:
- Самовила ле, майко ле!
Доста ти коня поводиф,
доста ти байрак поносиф.
И самовила говореше:
- Поводи, Мирче, поводи
и цървен байрак поноси
до зеленине ливагье,
до студенине кладенци.
Тамо се женит Янкула;
девет си сестри канило,
десета сестра не кани,
десета сестра Коприна.
Коприна во двор седеше,
Грумка си керка чешлаше,
така йе лепо плетеше,
така йе ука учеше:
- Грумко ле, керко Грумко ле!
Кога ке одиш у вуйка,
у вуйка, керко, на сватба,
да н' фатиш 'оро наколу,
да н' пущиш сая до земи,
да н' крениш превез през очи;
да н' те догледа вуйко ти,
вуйко ти, керко, Янкула;
от' йе вуйко ти неверен,
неверен, керко, без вера,
да н' ми ти кренит срамота.
Грумка отиде на сватба,
Грумка си майка не почу;
си фати 'оро наколу,
си пущи сая до земи,
си крена превез през очи.
Си я догледа вуйко йе,
вуйко йе лепо говорит:
- Свато'и бели свато'и!
Не преполнвите пушките,
не презобвите коньите,
не'еста ни йе во дворе.
Грумка го вуйка дочула
и люто ми прокълнала:
- Олеле, боже милечек!
Зароси роса кърва'а,
и погорещи каменя,
потълчете го вуйка ми,
вуйка ми, боже, Янкула!
Како ми Грумка прокълна,
пуста йе клетва фатила.
Зароси роса кърва'а,
и погорещи каменя,
и потълко'е вуйко йе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.