|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
394. * * *
Български народни песни
От мал сум сирак останал
бес татка, та и бес майка
и я си станаф, се главиф
у една млада вдо'ица.
Девет години работаф,
ич йе со очи не видоф,
елюм едношка йе видоф,
та излегвеше от бана,
а яс излегвеф от бербер.
- Добро ти утро, юначе!
- Дал ти бог добро, вдо'ице!
Ти да ми платиш ругата,
що сум ти тебе работал
токму за девет години,
от' ми пущиле бракя ми,
ке одам да ме оженет.
- Юначе, море юначе!
Кога си сакал жененье,
яс да те тебе оженам;
що ке 'и бараш бракя ти?
Яс с' има до три алайки,
коя йе сакаш, земи йе;
русата, по-убавата,
тая йе тонка, висока,
тая йе бела цървена,
со на гърлото флорини.
- Вдо'ице, млада вдо'ице!
Яс не ти сакам алайка,
яс нейкюм руса 'уба'а,
тук сакам да йе ързлиа,
ързлиа, та и сойлиа.
На вдо'ица сум работал,
яс ке зе'ам вдо'ица.
- Юначе, море юначе!
Вдо'ица имат назинье,
вдо'ица имат дживлинье.
- Вдо'ице, млада вдо'ице!
На вдо'ица сум работал,
яс ке зе'ам вдо'ица.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|