385. * * *

Български народни песни

- Бойо ле, Бойо Бояно!
Дали си чула, разбрала,
що йе дошло мало младо,
едно младо базиргянче,
кондисало стред селото,
стред селото на бунарот
да продава чиста стока,
на децата чиста свила,
на момите жълто злато,
жълто злато и коприна.
Не йе дете къде-годе,
ток' йе белек на землята,
къде стое, слонце грее,
ка зборува, бисер блува,
ка се смее, злато лее.
Ка си дочу бела Боя,
та си стана, та си зеде
леген ибрик раски сапун,
та си изми бело лице;
отвори си килерето,
си искара чисто рухо,
се промени, се нареди,
да си узе празна хурка,
празна хурка без къделя,
вретеното непредено;
та киниса кротко, кротко,
кротко, кротко на големо,
та си пойде на бунарот,
на бунарот край чинарот.
Нито зема, нит купува,
очи фърли в баздригянче,
мошне и йе в сърце влегло.
Скоро, скоро се повърна,
та си пойде дури дома,
на майка си и говоре:
- Ти си върла магесница,
ти вързи му пътищата,
баздригянче тук' д' остане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.