38. СВЕТИ ГЕОРГИ

Български народни песни

Бог да биет краля от Трояна!
Ми пособрал троянци христяни:
- Ел чуете, троянци граждани!
Расипите бога единего,
напишите бога стребренова.
Написале бога стребренова.
Що ми текле у Трояна града
триесет и три точки студна вода;
тамо фати да ми протечвит
бело стребро и свитлоно злато;
то'а за бога моли'а, то'а ми найдо'а.
Ним 'и прати краль троянски,
ми 'и прати под Трояна града,
под езеро, кей глобок бунар.
Тамо имат тая вода студна;
тамо имат змиа халовита;
на ден му йе по еден таин;
тамо одат троянски христяни
да откупат водата со стребро,
со стребро, со жежено злато.
Бог да биет краля от Трояна!
Промени негвоа мила керка,
негвоа керка, най-мала Мариа;
и наполни джепье и пазу'и
со стребро, со злато жежено;
во ръце и даде стребрен ибрик:
- Ай ти, керко, мала Марио!
Ти пойди ми край бунара,
налеи ми она студна вода,
да откупиш ти вода со стребро.
А що беше девойка Мариа!
Се прекръсти, богу се помоли:
- Дейди, боже, мене поможи ми!
И киниса по бели друмови,
и си стрете незнаена делиа.
- Поможи бог, Троянко девойко!
Ако бог да, каи ке ми 'одиш?
- Я ке ходам по Трояна града,
да налеам она студна вода.
Отговори незнаен делиа:
- О, девойко, хубава Марио!
Тамо имат змиа халовита,
ке загиниш млада и зелена!
Я не сум незнаена делиа,
туку сум си свети Георгиа.
Я ке легнам на твои скутови,
малу перче да ми приобидиш;
я сум вреден тебе да откинам.
Па си слезе от коньо на земи,
легна на нейдзини скутови.
Бог да биет змиа халовита!
Се даде от глобоко езеро,
сама себе гласови даде:
- Хейди, боже, хейде, мили боже!
На ден имах само еден таин,
а денеска имам три таини!
И що беше хубава девойка!
Я догледа змиа халовита,
на девойка тешко жал и падна,
от жалости тая не ми скорна,
не скорна светаго Георгиа
и порона солдзи по образи;
паднаха солдзи по образа негов,
от жалости солдзи г' изгореха.
и си стана свети Георгиа,
изговоре на Троянска девойка:
- О, девойко, хубава Марио!
Що ми рониш тие дробни солдзи?
Изговоре Троянка девойка:
- Брату мои, свети Георгиа!
Опули се по бели друмови,
що ми идет хала халетина,
що говорит змиа халовита!
"На ден имах само един таин,
а денеска имам три таини!]
Се опули свети Георгиа,
я догледа змиа халовита.
Ал му велит Троянка девойка:
- Сега ние, брате, загинахме!
А що беше свети Георгиа!
Се уплаши свети Георгиа,
па си слезе сам еден господ:
- Ал ме чуеш, свети Георгиа!
Вели сам едини господ,
а извади стрела от пояса,
фарли на змиа халовита;
може и яс на помощ да дойдам.
И що беше свети Георгиа,
па истъргна стрела от пояса
и фърли на змиа халовита,
я погоди мегю църни очи
и си кутна змиа халовита,
и си явна коня дориега,
па велит на Троянка девойка:
- Оди по мене пред коня.
С себе зеде змиа халовита,
па я върза с дробнаго синджира
и велит свети Георги на коня:
- Али чуеш, конье дорие,
си фатихме змиа халовита,
влечи, конье, сега да се влечи.
И киниса по бели друмо'и.
Кога дойде у Трояна града,
кога гледат Троянци христяни,
ги прифати треска тригодишна.
- Егиди боже, сполай ми ти тебе!
От кога се Троян заградило,
ваква хала не беше ни дошла!
Па си ходит свети Георгиа,
па си ходит по Трояна града,
па си слезе от коня на земи
и си пракя девойка Мариа:
- О, девойко, хубава Марио!
Ти да пойдиш у ваши дворье,
хабер ти стори на твои татко!
Дойде еден незнаен делиа
и те викат тои каи него.
Па киниса тои крал Латин,
па отиде кай свети Георгиа:
- Добре дойде, незнаен делиа!
- Добре найдох, крале Латинине!
- Ако сакаш, я да ми ти да'ам,
да ти да'ам моя мила керка!
Изговоре свети Георгиа
на онега краля Латинего:
- Кюти, Латин, уста да ти капнит,
не зборувай ти такви речови!
Я не сум ти некои делиа,
туку сум ти еден ангел божи,
ангел божи свети Георгиа.
Али гледаш, хала халетина,
да собериш троянци христяни,
да разсипиш бога стребренаго,
да напишиш бога единаго,
оти гледаш страшно халетина.
Ако пущам змиа халетина,
три пъти градо ке преопачит,
жива душа от вас не остават.
Изговоре тои крал Латин:
- Прости мене, свети Георгиа!
Се собраха христяни троянци,
разсипаха бога стребренаго,
напра'иха бога единега.
И що текле триесет и три чешми
чисто стребро и жежено злато,
пресекна ми и потекоха,
потекоха тая студна вода.
От тогай песна останала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.