|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
379. * * *
Български народни песни
Маро, бела Маро, майчино къдино!
Седнала йе Мара вонка зат къщата,
в малата градина, пот белата лоза,
риза везе Мара и урнек зафаща,
йе долетали три бели гълъби,
до три гълъби, три сиви гумени,
и си застанале на белата лоза,
с крилье затрепна'а, цъвтот зарониле,
цъвтот зарониле, риза напрашиле;
со уста запнаха, коприна смотиха.
Тогай веле Мара, веле и говоре:
- Робини, робини, дайте до два лъка,
дайте до два лъка, дайте до две стрели,
за да си устрелям три бели голъби.
Па они на Мара велят и говорат:
- Не сме дошле, Маро, за да нас устрелиш,
тук' сме дошле, Маро, мома да гледаме,
мома да гледаме за нашега брата.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|