37. ХРИСТОСОВИ КАРСТОВИ

Български народни песни

Попаднале до три темни мъгли,
попаднале во Стамбола града,
ми стояле токму три години;
нито слънце ми йе угреало,
нито ветар ми йе повеало,
нито роса ми йе заросило;
се сторило голема скъпиа.
Никако ми жена не постигна,
никако се овца не обагни,
та ни ниве че'инца роди'е,
ми се стори голема гладиа;
стари люде пепел ми мака'е
и младите трева ми паса'е,
луди деца песок ми зоба'е!
Се зачуди цара Костадина,
що ке будит за чудо големо!
Мало му йе цару притекнало;
що му велит кралю Мурат бегу!
Да ми пойдиш край река Ситница,
тамо имат чифутка вдо'ица,
тая имат едно мъшко дете.
- Ай ти тебе, чифутке вдо'ице!
Да ми кажиш дека ми се кърсти,
дека ми се кърсти Ристосо'и.
Ак' не кажиш, чифутке вдо'ице,
ке ти земам твое мъшко дете,
ке го печа мегю два огнеи.
Се отго'ори чифутка вдо'ица:
- Так ми бога, кралю Мурат бего,
сум главена измекярка овде,
да го вадам големо бунище.
Ноще растит трева смърделика,
ноще растит, на утро йе кинам;
денье ноще овдека си седам.
Му каза'е цару Костадину;
царот пущи до триста момчина.
Що да видет за чудо големо!
Не ми било трева смърделика,
току било босильок Ристосов!
И станале до триста момчина,
отвориле големо бунище,
що ми беше мошни малечко'о,
триста съжни беше во глобина,
сто и педесет беше во ширина.
'и найдо'е кърсти Ристосо'и.
Колку бе'а кърсти малечка'и,
царски порти не 'и созема'е,
прек' бедени кърсти префарли'е;
'и кладо'е во царското азно.
Тога слънце ми йе угреало,
тога ветар ми йе повеало,
ситна роса ми йе заросило,
мъшки деца жени постигнале,
руди овци ми' се обягниле
и се стори голема ефтиня,
и нивето чеинца роди'е,
'се берекет ми се исполнило.
Кои чуло, све весело било.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.