36. БОГОРОДИЧИН ИЗПОВЕД

Български народни песни

Онаа стърна лепа рудина,
во рудина йе велик манастир,
во манастира свети Никола,
и света Петка, света Неделя;
света Неделя свещи ми сучит,
а света Петка църква ми метит,
свети Никола книга ми пеит,
книга ми пеит, сълдзи ми ронит.
И му долета Богородица,
Богородица с бога на ръце,
и му долета на десно рамо;
и ми говори Богородица:
- Егиди брате, свети Никола!
Що книга пеиш и сълдзи рониш?
Я сум си дошла да ме пречестиш.
- Егиди сестро Богородице!
Изповедви се и пречестви се,
да не гре'о'и нещо ми имаш.
Тога говори Богородица:
- Егиди брате, свети Никола!
Яс да ти кажа що греф си има:
Кога си вървеф низ Димна гора,
низ Димна гора пуста планина,
'се що ме виде, 'се простум стана,
'се простум стана и път ми стори;
до трине древя не ми стана'е,
не ми стана'е, ни път ми стори'е.
Тога 'и я люто прокълнаф:
- Тонка ясика тонка да бидит,
тонка да бидит, сенка да немат.
Тонка елва тонка да бидит,*
ни цут да цутит, ни род да родит.
Зелени бръшлен зелен да бидит,
зелен да бидит зиме и лете,
цут да цутит, род да родит,
род да родит, църни ягленя.
Се исповедва и се пречести.

* Вместо този стих други кладвает:
Кривана върба крива да бидит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.