33. ХРИСТОСОВО ВОСКРЪСВЕНЬЕ

Български народни песни

Що ми йе лепо 'убо'о*
на високана планина,
н' онаа рамна рудина!
Райските софри ставени,
най-горе свети Никола,
до него свети Илиа,
мегю ним сестра Мариа
со Риста бога на ръце,
со злато копче на гла'а.
Свиле се до два облака,
кренале ми го Ристоса.
Седна Мариа да плачит,
свети Никола йе тешит:
- Мълчи ми, сестро Марио!
Мие ке ти го зе'име;
пак тебе не го да'аме,
ке го да'име на занат,
да пра'ит страшни мосте'и,
да вървет грешните души.
Първата душа що мина,
тая йе грешна, прегрешна;
чуждо ми дете дояла,
алал не му го да'ала.
Втората душа що мина,
тая йе грешна, прегрешна;
назаем брашно земала,
кога го назот вращала,
со пепел ми го мешала.
Трекята душа що мина,
тая йе грешна, прегрешна,
назаем сольца земала,
кога йе назот вращала,
со песок ми я мешала.

От Прилеп великденска еднаква песен зафащат:
Ордено моме 'убаво!
Що глоба найде татко ти,
що продаде куките?
Що бе'а куки 'уба'и
до девет врати големи,
десета врата най-мала,
край мала врата ливада,
во ливадата зелен бор,
под борот студен кладенец,
край кладенецот търпеза
на търпезата 'си светци,
на чело свети Никола,
до него свети Илиа,
мегю них сестра Мариа
со Риста бога на ръце.
Суздай се ви'ор от небо,
да й го зеде Ристоса.
Викна Мариа да плачит:
- Ох, леле боже до бога!
Що ми го зеде Ристоса!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.