31. СВЕТИ ГЕОРГИ

Български народни песни

Що йе настан настанало
во града Троема?
Троемски христяни они безверници,
не веруват вистински господа
Исуса Христоса;
они веруват злато и сребро,
от злато и от стребро господ прават,
ни ним тими имат,
малечок на голем тимийе си немат;
светец на година они не служуват,
темен, свеки они не си палят.
От бога да найдат троемски христяни,
що се чудо учинило, брате,
во града Троема,
що имаше седумдесет чешми,
що теча'а студна вода;
господ чудба им даде,
водата им пресуши.
Що милувале господ ги дарувал,
протече'а седумдесет чешми
злато и стребро;
уще толку они такам дуздиса'а,
и на себе и на конье,
що им сърце сакаше.
Харно они ми се промени'а
салт у злато и у сребро,
еле вода немат да си пиат;
за вода си търпат три недели време;
от бога да найдат, а не веруват
вистински господа Исуса Христоса.
Господ пак му йе грех паднало,
пак вода им даде;
нели се отвори во Троема града
едно блато широко, езеро дълбоко,
от Троема града три сахата место.
На водата господ стопан кладе
сура ламя мършойедна;
на стопанот сече'а таин да дават
на ден по една малка мома.
Каил се чини'а троемски христяни;
таин ми си дават на ден
по една мома, вода ми си леат.
Се реди'а они три години време;
как стапна'а четвърта година,
дореди'а се сите на ред.
Дойде редот и на царот
таин да даде, вода да налеит.
А що имаше царот една керка
кайметлиа, метемиа,
таин си я пущи на блато широко,
на тая сура ламиа.
Ела она, брате, веруваше
господа Исуса Христоса,
емен свеки она на скришно палеше,
метании биеше и се кръстеше,
нели ми си пойде на блато широко,
покрай езеро дълбоко
от утро в неделя.
Там дека се шета и солдзи си рони,
чакаеки ламиа да излезе,
таин да си я голтне;
тога се здадела незнаена делиа
со сива идица, личен свети Георги;
дойде си край блато при неа,
да си я распита що йе дошла
на блато широко от утро в неделя.
А она му веле и му говоре:
- Нел ме питаш ке ти кажам;
от бога се найде мойот
стар бабойко троемскиот цар!
Он йе кадар, брате,
и сос пори друга да купе,
таин да си пуще и зорбалок да чинит,
таин да не даде;
А ела нели не верува
вистински господа,
язе си верувам Исуса Христоса,
мене таин ме пущи
на сурата ламиа,
мене ке ме голтне, таин ке йе бидам,
вода да налеит троемски христяни.
Неми покрай мене
и тебе да н' голтне.
Тога тая лична делиа
слезе от сива идица,
маздрак си удри на земя,
върза коня на маздрак;
та йе веле на девойка:
- Ел' да ти полегнем на скутот,
ти да ме пощиш во главата моя,
кога ке излезе сурата ламиа
на мене да кашиш.
Легна и позаспа.
И слънцето блъсна, езеро си яче,
ламя ке излезе, таин да поголтне.
Как виде сурата ламиа
малката девойка
и лична делиа, и сива идица.
Тога веле сурата ламиа:
- Сполай ти, боже, на тебе!
Три години време
по една малка мома,
на ден еден таин;
сега четвърта година три таина.
Нели фати малка девойка
солдзе да роне,
нели падна една жешка солдза
на личен свети Георги,
се разбуди и на нодзе се найде,
на идиц се качи,
та зеде маздрак в десна ръка,
се пущи по ламиа,
та йе веле и говоре:
- Досега ти, ламио, таин моми яде,
сега таин тебе маздрак ке ти бидит.
Нели зина тая сура ламиа
да го поголтне;
га ободе во клето гърло,
та викна на тая малка девойка:
- Ела ми отвързи зунга от тозлукот,
та вързи клета ламиа;
заводи я ти, язе ке я терам,
ке я носиме во града Троема
жива на царските конаци.
Ка я виде царот керка му, веле:
- И ти удиса со магебесник Георги,
с магии фатифте сурата ламиа,
да лъжите инсанот.
Тога я ритна личен свети Георги
на десната нога со чизмата
на сурата ламиа по клетото сърце.
Нели избъльва триста и шейсет моми,
що 'и погълнала на тая година,
сите живи се фати'а на дробно
оро да играет.
Па повторо ги поритна,
нели избъльва триста и ше'сет,
ту умрени, ту живи.
Трети път я ритна,
пак избъльва триста
и ше'сет, 'се умрени.
Тога веле свети Георги:
- Айде, цару, сега ке веруваш
на вистински господа?
Ели ка' огладне таа сура ламиа
да я пуща да те поголтне
со сите конаци.
Тога царот заверува
со 'сите троемски христяни.
Се кръстиха на Исуса Христоса.
Отворите му даде от Троема града
на личен свети Георги,
та излезе прошета низ Троема града
по свите чешми
и удри сос маздракот,
протеча'а студна вода
сите седумдесет чешми,
да си пийет троемски христяни,
на Христос да верват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.