Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
3. САМОВИЛСКО ДЗИДАНЬЕ
Български народни песни
Град градила самовила
ни на небо, ни на земи,
току-така под облака;
що диредзи ми редеше -
'се юнаци отибрани;
що пармаци ми редеше -
'се девойки отибрани;
що пенджери ми редеше -
'се дечица отибрани.
Едно не йе дофтасало,
то'а що йе спроти слънце.
Марко имат мъшко дете,
мъшко дете прегалено;
и го зеде мъшко дете
да го клаит на прозилци.
Марко йе се милно молит:
- Самовило, мила сестро!
Тебе ти се милно молям,
да ми гледаш мъшко дете;
то'а ми йе прегалено,
бърго вода да му даваш!
Прилеп.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|