289. * * *

Български народни песни

Лел си фатифме, Яно, вера и клетва -
ни да се вършиш, ни да се женам,
дур' да си пойдам пуста чужина,
тамо ке седам седум години,
ке си постеча седум хиляди;
първа хиляда руба ке пра'а,
руба ке пра'а руба за мене;
втора хиляда руба за тебе;
трекя хиляда фустан ке пра'а;
четверна хиляда биниш ке пра'а;
пета хиляда пояс ке пра'а,
от ока стребро пол ока злато;
шеста хиляда куки ке пра'ам,
куки сараи джамой пенджери;
седумта хиляда коня ке купам,
коня ке купам вамо да идам.
Кога си дойдоф тебе те найдоф
пусто свършена неомъжена.
Къде се згодиф кум да ти бида,
кум да ти бида, да те венчаа!
Со кои нодзе кум да кинисам,
со кои ръце венци да менвам,
со коя уста да помолитвам!
Уста ми велит да се кердосаш,
сърце ми велит да н' се кердосаш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.