|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
283. * * *
Български народни песни
- Цоно, мори Цоно,
майчина къдано,
тейково солтано!
Що по поле бегаш
гола гологлава,
боса распашана?
И она им веле,
веле и говоре:
- Варай, варай, дружки,
варай, мили дружки!
Даль сте чули, дружки,
чуле и разбрале,
в село що йе дошол
селски аберджиа,
момин вергиджиа:
децата си фърле,
момите си годе,
по-харната мома
за по-лошо момче;
а на мене, дружки,
едно старо харо,
мече гърдуляво,
куче трескуляво.
На ръка му легнам
като на бел камен,
пазухи му бъркам
като во къпина.
Брадата му боди
като ежовина;
дихо му мириса
като пърчовина.
Гиди лудо-младо,
гиди росно грозде!
На ръка му легниш
като на перница;
пазухи му бъркаш
като во коприна;
лицето му бело,
лицето му меко
като тилип памбук;
духот му мирише
на ран бел босильок.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|