|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
267. * * *
Български народни песни
Посадил ми дедо рамен бел босильок
на оная рида, рида бес вода.
Му се научи'а до две малки моми
босильок да берат, щета да му чинет,
ми се затскри дедо зат свекло'и перя.
Повтур ми дойдо'а до две малки моми
босильок да берат, щета да му чинет.
Се спущи дедо, я фати Стойна;
Стойна му велит: - Пущи ме, дедо,
пущи ме, дедо, я сум ти мнука.
- Кога си ми мнука, що бараше тука,
босильок да бериш, щета да ми чиниш?
Я пущи Стойна, я фати Доста;
Доста ми йе мала, лъга та не знаит,
туку му велит: - Пущи ме, дедо,
ке донесам майка, бела и цървена,
морска къдана. И дедо йе велит:
- Кога имам млада, чуму ми йе стара?
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|