260. * * *

Български народни песни

Везала Яна бела махрама,
време везала девет години,
не йе стигнало свила коприна,
свила коприна и сухо злато.
Я прокълнала Янина майка:
- Ей, Яно, Яно, ей, мила керко!
Навезала йе, не кердосала,
ни кукя збрала, ни чедо стекла,
дури не пойдеш кай Църно море,
да ми чуеш где риба пеит,
где риба пеит, где мрамор дзунит.
Како я Яна майка прокълна,
така я Яна клетва ватила -
навезала йе, некердосала
ни кукя збрала, ни чедо стекла.
И ми отишла кай Църно море,
да и ми чуло где риба пеит,
где риба пеит, где мрамор дзунит.
Да и си зела камен мраморен,
да го носила девет месеци;
камен повила, камен развила,
камен пак камен, студен пак студен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.