256. * * *

Български народни песни

Мори Недо, бела Недо!
Ветер дуе нат селото,
роса росит пот селото,
чума мрие низ селото.
'Сите чуле, разбегале,
бела Неда не йе чула,
не йе чула, ни разбрала.
Неда ткае тенко платно,
тенко платно, бел бурунджук,
кенар* клава сухо злато.
Тогай веле нейна майка:
- Мори Недо, бела Недо,
бела Недо, милно чедо!
Даль си чула и разбрала
чума бие у селото,
'сите чуле, разбегале,
айде, Недо, да бегаме,
да н' загиниш още млада,
още млада и зелена,
на младос ненаситена,
на рухо ненаносена,
на 'оро ненаиграна.
Тогай веле бела Неда:
- Бегай, мале, яс не бегам,
ела верно ти се молям,
ко ке умрам, моя мале,
да направиш нат гробот ми,
нат глава шарена чешма,
на нодзе високо дърво,
на нодзе зелен кипарис.
Кой ке дойде, мила мале,
вода да ми се напие
и пот сенка да ми седне,
и да рече: - Бог да прости
тая душа, що загина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.