255. * * *

Български народни песни

- Стояне, сино на майка!
Сакам нещо да те питам,
сакам право да ми кажиш,
даль ти йе мила невеста,
даль ти йе, сино, во сърце?
Стоян и веле, говоре:
- Варай, мале, стара мале!
Тебе лъжа не требува,
мошне йе мила невеста
и мошне ми йе во сърце;
даль дека йе още млада,
още млада от неделя,
ель дек' йе от богата къща,
ель дека йе от голем род,
ель дек' йе от многу бракя.
Веле неговата майка:
- Лель ти йе мила невеста,
лель ти йе толку в сърце влегла,
яс ке се, сину, отруям.
Тогай веле млади Стоян:
- Варай, мале, стара мале!
Защо ке се ти отруеш,
д' отруям моя невеста;
невеста се пак на'ожде,
а майка не се на'ожде.
Тогай майка се рашенила,
си купи люта отвора,
та си дойде, та си отру,
си отру млада невеста;
как и даде отрувачка,
вода иструи, стомни скърши.
Се провикна невестата:
- Стоян, моя първа любов!
Що скоро на мен се насити;
от бога да найде майка ти,
що ми даде люта отвора;
скоро вода или вино!
Ми се спущи млади Стоян,
стомни барат, стомна немат,
вода барат, вода немат,
вино бърка, не се найде.
Се спущи от новата чешма,
си свали капа от глава,
си наполни студна вода;
дури да си дойде дома,
нель умрела невестата.
Ка си виде млади Стоян,
та си юзе остро ноже,
та се удри в клето сърце;
на место душа дало,
еднош само проговори:
- От бога, мале, да найдеш!
Находи се, нашири се,
кат' без снаха и без сина;
ка ке плаче нейна майка,
ка ке плаче за невеста,
и ти да плачеш за сина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.