|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
254. * * *
Български народни песни
- Стани, Радо, стани огин да навалиш,
стани огин да навалиш, къндило запалиш,
ти да ми напоеш девет сиви коня,
ем да ги напоеш, ем да ги назобеш,
ем да ги оседлаш, ем да ги престегнеш,
оти ке си пойдам рано сос кириа,
ке товарам, Радо, девет товари свита,
ке си пойдам, Радо, во града Софиа.
Тогай нему веле та хубава Рада:
- Лежи, Стоян, лежи, ущи си йе рано,
петли, що си пеат, ми се лъжовити,
калдарми, що трескат, не се кираджии,
не сет кираджии, тук' сет арамии.
И тогай ми веле той млади Стоян:
- Стани, Радо, стани, стани да не станеш!
Защ' яс ке си пойдам, не можам да стигнам.
Тогай се на Рада мошне нажалило,
та си стана Рада, огин си навали,
къндило запали, слезе в конушници,
си искара Рада девет сиви коньи,
напой ги, назоби, оружи, престегна;
та се свали Стоян, си товари свита,
си товари свита, отиде в Софиа.
Тогай го йе Рада люто прокълнала:
- Ток' да одиш, Стоян, да не ми се върниш,
до скора да дойдат твоите абери!
Па киниса Стоян, дойде до стред пътот,
лели излезе'а злине арамии,
го удриха Стоян и го пресечеха,
товари растовареха, коньи варнаха,
коньи дома дойдоха без товари, без стопан.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|