|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
253. * * *
Български народни песни
Яно ле, Яно, хубава Яно!
'Убава Яна платно си ткае,
платно си ткае в нейната тета,
тенконо платно бурунджуклиа,
кенарето му 'се сухо злато.
Разбой кърца, дури зборува:
- Яно ле, Яно, хубава Яно!
Платно ти ткаеш в твоята тета,
свекърва ти от рид на рид оде,
на рид оде, змиа си бърка,
змиа си бърка, змиа лютица,
рибник да прави, рибник ягульник,
тебе ке викат, ти да си ручаш.
Ти да и речиш: - Я сум ручала
в моята тета бела погача,
бела погача, пресно сиренье.
От бог' да найде твоя свекърва!
Она си нашла змиа лютица,
та я направи рибник ягульник,
и го понесе, за да се пече,
та си дойде тебе да викат:
- Ела, Яно, сна'о, да ручаме!
Яна и веле, ем и говоре:
- Оди си, мале, и си ручайте,
Я сум ручала в моята тета,
бела погача, пресно сиренье.
От бога да найде твоя свекърва,
твоя свекърва, върла душманка,
що га е скрило за вечерата.
Къде йе било и замръкнало,
дойде си време за вечерата.
Нели си дойде 'убава Яна,
и да си кладе да вечераят.
Хубава Яна мошне атарджия,
атар не кърши на свекървата,
та си зафати за да вечера;
пръв залак апна и душа даде.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|