251. * * *

Български народни песни

Платно ткаит Стойна Сърбинка,
платно ми ткаит, бърдо ковчено,
бърдо ковчено, ниски восокни,
платно ми ткаит и люто кълнит:
- Де гиди платно, а бело платно!
Да те искаам, да те избелям,
да те покроям девет покро'и,
девет покро'и на мой девери!
И ми дочула мила свекърва,
тога йе рече мила свекърва:
- Егиди мори Стойно Сърбинке!
Що лошо виде от твой девери,
що олку люто ми 'и прокълни?
Да не ми кроиш девет покро'и,
девет покро'и за твой девери,
да си 'и кроиш за девет бракя,
за девет бракя девет покро'и!
Тога йе рече Стойна Сърбинка:
- Егиди майко, а мила майко!
Как да не кълнам мойте девери?
Ево ми имат девет години,
како сум дошла во ваша кукя,
не ме однесле у мила майка.
Тога йе рече мила свекърва:
- Ког' си сакала у мила майка,
що не му речиш на твойот свекор
да те однесит у мила майка,
у мила майка, при девет бракя?
Ай искъпи си мъшконо дете
и си омеси бела погача,
ке те носиме у мила майка.
Колку искъпи мъшконо дете
и си омеси бела погача,
и си натокми два бързи коня,
да ми я носит нейдзини свекор;
абер йе дойде от девет бракя,
'и загубиле на силна войска.
Та си го крои белото платно,
ни доткаено, ни избелено
девет покро'и за девет бракя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.