244. ТОДОРИНА

Български народни песни

А Тодора сиротина
сираче си станала
и без татка, и без майка,
и без брата, и без сестра.
Вуйчеи ъ изгледале,
стричеи ъ посвършиле
три месеци надалеку,
за да одет на първиче.
Дойде ко'а дойде време
да земает Тодорина.
И йе дойде нейдзин свекор,
що йе седна на перница,
и йе рече нейдзин свекор:
- А Тодора, сна'о мила!
Яс сум дошло со свато'и,
али можиш кон да я'аш?
Аль на нодзе ке ми идеш?
Ако олку си ми болна,
ке те носам дури дома,
не т' оста'ам у стриче'и.
Тодорина не му зборвит,
ни со очи му се пулит.
И йе пущи побратими,
тие да я опитает,
али можит да им идет.
Побратими йе реко'е:
- Зборви, зборви, а Тодоро!
Мие овде не сме дошле,
да видиме ваше село,
ваше село, ваша кукя,
тук сме дошле да не'еста,
за не'еста да земаме.
Али можиш кон да я'аш?
Аль на нодзе ке ми идеш?
Тодорина не им зборвит,
ни со очи им се пулит.
Го пущи'е нейдзиното,
нейдзиното мило момче;
и йе рече мило момче:
- А Тодоро, първа милос!
Како мене ке ме пратиш,
да си одам без не'еста,
ти овдека ке ми седиш?
Тодорина отго'ори:
- Гайле немай, мило момче,
не те пуща без не'еста;
тук' не зборва со татка ти
и со твойте побратими,
за да дойдиш обаица,
обаица да зборвиме,
мие да се опростиме;
оти имат три години
от како сме посвършени,
с' очи сме се не виделе.
Яс ке умрам, ке загинам,
тук' побарай во джепе'и,
земай ми 'и ключевите,
та отключи шарен ковчег,
да извадиш мое руво,
мое руво не'естинско,
промените бела Неда,
бела Неда братучеда,
да не одиш без не'еста.
Йе зедо'е ключе'ите,
извадо'е бело руво,
промена'а бела Неда.
Кога Неда променена'е,
Тодорина душа даде;
Кога Неда венчава'е,
Тодорина закопа'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.