|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
243. * * *
Български народни песни
Седнала Ангя край Дунаф,
бело ми платно белеше,
Дунафа ми го кълнеше:
- Дунафе, беле Дунафе,
ай да се беше исушил!
Защ' ми г' уда'и брата ми,
моиот братец Стояна,
со 'се хиляда свато'и,
со девет рала тъпани,
со девет рала зилии,
сам Стоян млади зеташин
со 'се премлада не'еста.
Дунаф йе лепо велеше:
- Е гиди, Ангьо девойко!
Що ми го кълниш Дунафа?
Що не го кълниш душмана,
що стори тешка магиа,
та ти г' уда'и брата ти
со 'се хиляда свато'и,
сам Стоян млади зеташин
со 'се премлада не'еста.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|