242. СТОЯН И БОЯНА

Български народни песни

Стоян ми свадба дочина,
в село се свадба зачина,
Стояна кум го кани'е,
Стоян Бояна наръчвит:
- Бояно, бела Бояно!
Яс ке си ода на свадба,
тебе ке дома оста'ам:
три фурни лебец да месиш,
три съжни дърва д' изгориш
и то'ар бела борина;
девет погачи да месиш
и девет бели преснедзи,
три ока памбук д' истребиш,
кутел оре'и д' истребиш,
пресни яболка д' олюпиш,
ягне сугаре д' испечиш.
Кога ке до'ет свато'и,
ти на път да ме пречекаш,
да фатиш оро наколу.
Како йе Стоян наръча,
'си нош Бояна ми седе;
три фурни лебец измеси,
три съжни дърва изгори
и то'ар бела борина,
девет погачи измесиш
и девет бели преснедзи,
три ока памбук испреде,
кутел оре'и д' истреби,
пресни яболка олюпи,
ягне сугаре испечи;
ущ неман Стоян да дойдит.
Тога йе дремка надоли,
тога говорит Бояна:
- Майко ле, мила майко ле!
Ке влеза в од'а шарена,
ке легна да си преспиа,
кога ке Стоян да идет,
ти мене да ме разбудиш,
Стояна да го пречека.
Ми се измами Бояна,
си легна да си преспие.
Колку Бояна ми легна,
ете го Стоян да идет;
свирци, тъпани по него,
три вити ора прет него;
първото 'оро юнаци,
второто 'оро не'ести,
трекьото 'оро девойки.
Стоян ми клюкат на порта:
- Излези, биле Бояно,
излези порти д' отвориш!
Не ми излезе Бояна,
туку м' излезе майка му,
майка му порти отвори.
Стоян йе лепо вореше:
- Майко ле, мила майко ле!
Камо йе бела Бояна,
тая да порти отворит,
да фатит оро наколу?
Бог ми я убил майка му!
- Егиди синко Стояне!
Бояна ти йе в одаа
со твоите бели шегарки,
'си нош Бояна играла,
играла и си пеала.
Стоян се люто налюти,
пойде в шарена одаа,
Бояна найде заспана;
отфърли йорган шарени,
Бояна роса фатило;
си сегна бели джепе'и,
изваде риза зетоска,
'убо йе лице избриса,
с' наведе ми я целива;
си сегна в бели пазу'и,
изваде фрушки ноже'и,
Бояна ми йе загуби.
Тога говорит майка му:
- Ослепел, синко Стояне,
що йе ова чудо що стори!
Бояна не ти играла,
туку ти 'съ нош готвила,
ка що йе, синко, наръча,
така Бояна ти зготви.
Стоян йе майка вореше:
- Егиди, майко проклета!
Жаляй ми сега две добра,
како ке ъ жалят майка йе.
Само се себе загуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.