239. * * *

Български народни песни

Два се зме'а на планина збиле,
от сила ми мътен Дунав течит,
край му би'е у Будина града,
во Будине у темна зъндана;
тамо лежит Груйо лудо дете,
що ми лежал до девет години,
на рамо му пиле соколово;
лице грубит, пиле да го ранит,
очи точит, да го вода поит:
- Расти, пиле, расти да порастиш!
Ке те пущам мойте рамни дворье,
да 'и видиш дали 'и позна'аш?
Му говори пиле соколово:
- Ай ти тебе, Груйо, лудо дете!
И да пойдам, дворье не позна'ам.
И той на пиле му говорит:
- Ай ти тебе, пиле соколово!
Сами ми се дворье бележити,
стреде дворье имам бела чешма,
до чешмата една бела лоза,
до лозата едно криво дърво.
Оттук' стана пиле да отлета,
да отиде во негови дворье.
Дворье ми йе трева пообраси,
бела лоза ми се исушила,
и дървото ми се пресушило.
Що имаше до три кука'ици;
Една кукат от вечер на вечер,
друга кукат от утро на утро,
трекя кукат къта ден, къта ден.
Оттук' стана пиле да отиде,
да отиде во темна зъндана,
во зъндана, при Груйо лудо дете;
се застоя на юначко рамо,
му прикажвит за три кука'ици:
- Една кукат от вечер на вечер,
друга кукат от утро на утро,
трекя кукат къта ден, къта ден.
Му говорит Груйо лудо дете:
- Що ми кукат от вечер на вечер,
тая ми йе моя първа люба;
та що кукат от утро на утро,
тая ми йе моя мила сестра;
та що кукат къта ден, къта ден,
тая ми йе моя мила майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.